Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.

Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна." Прегърнах го и знаех, че всичко приключи там, ако въобще е започвало. Но не може да не е започвало, защото все още продължава. Понякога любовта не гасне с години, дори и да я няма.
Винаги има самолет на пистата. Обичаше и двете, но го беше страх да я зареже и да забременея аз. Ние се обичахме извън физиката, не бяхме за семейство.
Душата ми скита да го намери пак, да смени два лафа и да го прегърне.

Наздраве! Искаш ли да изпием още две бири? Веднага

От кръчма на кръчма залутани душите ни се скитаха по цял ден и нощ. По пейките, с колелата, пеш из прашните улици на столицата. До момента, в който ти се замисли, излезе в реалността и каза, а какво ще стане с нас? Дали ще се видим след години, като имаме деца, ще се срещнем ли случайно пак, ще се познаем ли, ще искаме ли пак така силно да се прегърнем и да си приказваме, ще я има ли тая същата любов.

Все едно се познавахме винаги и винаги се търсихме, намирахме и пак се търсихме. Не беше нужно да си говорим за да знаем какво искаме, за да туптят сърцата ни в едни вълни.

"Не тръгвайте със женени, не бъдете утешителна награда", месеци наред звучеше тая чалга, по цял ден и нощ, в града, по автобусите, по етажите, в сърцето ми, кънтеше, кънтеше...

Но колелото му пак беше до мен, пак сме седнали заедно ядем пръчици, пием бири, слушаме Нова генерация и разсъждаваме за любовта, живота, природата и се смеем...

А джулай морнинга над гората, край огъня. Морнингът пристига час по-късно отколкото на морето. Но ние сме там говорим за мечки, вълци, кукумявки и посрещаме изгрева над гората.

Онази объркващата прииждаща изведнъж любов, която няма да угасне, защото е неизживяна докрай, много реже като нож в гърдите и те вика.

Силно е! Бих го нарекла даже незабравимо