"Оплачи се на арменския поп"
Оплачи се на арменския поп!
Този израз можете да чуете често, когато имате неразрешим проблем. Тоест, оплакването отправено към арменския поп е глас в пустиня. Той няма да ти помогне.. Това е мисленето и реакцията на неграмотните хора. Защо? Защото историческата истина е съвсем друга. Едно благородно дело на арменския “поп”, а такива дела са много, е превърнато в подигравка с един свещенослужител. И за съжаление, не мюсюлмани и израелтяни се подиграват с един жрец на християнството, а православни, които казват, че са верующи, почитат Христос, издигат храмове за него, коленичат и целуват неговия образ.
Каква е историческата истина.
В съвременна Турция има град на име Диарбекир. Някога, този град е бил не само част от Армения, но е бил столица на един от най-великите арменски царе- Дикран Велики, а по источния диалект на арменския език- Тигран Велики, а градът се е казвал Дикранакерт, или Тигранагерт. И днес, ако посетите Диарбекир, ще видите останки от мощните крепостни стени на този древен град.
На повечето българи е известно, че по време на турското робство, или владичество, а някои “българи” дори го нарекоха “съвместно съществувание”, български бунтовници и революционери са били заточавани в Диарбекир. Това е добре известно от българската история, много е писано по този въпрос в исторически статии, книги и прочие. Отразено е и в българската художествена литература. Пиша всичко това за да подчертая, че в Диарбекир са били изпращани в заточение не малко българи. Като заточеници, техният живот е бил много тежък. Далеч от семейството, далеч от приятели и съседи, далеч от Родината, тези смели синове на България, тези български юнаци, са живяли при изключително трудни условия.
През онези години-16, 17, 18 и 19 векове, в град Диарбекир е имало сериозно арменско присъствие. Имало е църкви, свещеници и арменски владика.
Не знам дали ви е известно, че Армения е първата държава приела Християнството като държавна религия. Това се е случило през 301 година, 360 години преди основаването на Аспарухова България. Армения съществува като държава 4000 години преди Христа. Преди Рим и преди Византия.
Но това са подробности. Нека се върнем в Диарбекир и българските заточеници. При техния труден живот, при мъченията на които са били подложени българските революционни дейци, са могли да получат някаква помощ, само и единствено от едноверците си-християни, и това са били арменците.
Глава на Арменската Апостолическа Цъква в Диарбекир е бил владиката. Той се е ползвал с голям авторитет пред турските власти, бил е почитан от тях, и много често са удовлетворявали неговите молби.
Знаейки това, българите заточени в Диарбекир, много често са се обръщали за помощ към него, за да се облекчат изключително трудните условия при които са живяли. “Арменският поп”, както наричали българските заточеници владиката, се застъпвал пред турските власти и много често успявал да облекчи тежката участ на българите заточени в Диарбекир.
В продължение на ПЕТ ВЕКА, арменските владици са се застъпвали за своите братя по вяра, българските заточеници и в рамките на своите възможности са способствали да се облекчи живота им далеч от Родината.
От “благодарност”, някои българи са превърнали това благородно дело на “арменския поп” в подигравателен израз, с много лош вкус.
Братя българи, ние арменците сме безкрайно благодарни на българския народ и на българската държава, които отвориха широко своите двери за нас арменците, след геноцида от 1915 година. И всеки един от нас носи в сърцето си тази благодарност и всеки предава на деца и внуци това чувство вече повече от век. Да, тази година на 24 април ще се навършат 110 години от Геноцида, “голямото клане” на което беше подложен нашият народ.
Не е ли време и вие, скъпи братя и сестри българи, да забравите този унизителен, подигравателен израз “оплачи се на арменския поп”, да го изхвърлите от речника си и да го погребете за вечни времена.
Помислете добре и тогава коментирайте това мое писание на тема “оплачи се на арменския поп”.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фант ...
Comentarios
-
Не е само с "арменския поп", Крикор, но и с други навлезли в езика ни сентенции. Понякога първоизточникът им е бил със съвсем друг замисъл и звучене, преди да се превърне в нещо нарицателно и отдалечено от първоначалната му идея.
-
На византийският трон е седял не само един император, а цяла арменска династия. Даже има и жена на трона в Константинопол- Императрица Теодора. Известен владетел и прочута красавица. Май, че е била шавливичка, но това е друга тема.
-
Темата е,меко казано неблагодатна и неблагоприятна.Ето защо, не искам да започвам дискусия и да "носим от девет кладенци вода."
Мога само да добавя,че в Историята на Византия през вековете има и император с арменски произход, което показва че арменската диаспора е оценена високо от времето.
Беше ми приятно и интересно да прочета.
Поздравления, г-н Асланян! -
Здравей, Киркор !
Хареса ми разказа. Добре написан и леко се чете.
Що се отнася до израза "Оплачи се на арменския поп", това е идиом за човек, който е много далеч и практически е невъзможно да му се оплачеш.
В случая може да бъде и "Цариградския ходжа", което не променя смисъла на израза.
Същото е като "Бог високо, цар далеко" или " Глас в пустиня".
В израза :"Немия казал на глухия, че слепия видял куция да бяга."
Това не е подигравка с хората в неравностойно положение, а идиом за невъзможни събития.
Като и "да вземеш на босия цървулите".
Разбирам, че си българин, чиито корени са от Армения ( и ние всички сме свикнали да ви наричаме арменци, макар, че никога не сте живели в Армения) и е много достойно и голямо богатство за това, че си пазите езика, писмеността и традициите си. Но повярвай ми, никой не влага в израза за арменския поп,
обида свързана с арменците или с религията. Приет е като матрица, като израз за липса на чуваемост.
Поздрави !
-
Не разбирам защо едно толкова аргументирано и добре поднесено произведение е подложено на подобна злост и пренебрежение.
Може би името на автора притеснява някой.
Не бъдете глупави.
Историята на Армения заслужава уважение. Не защото е толкова близка, а защото е изстрадала, колкото нашата.
Ние сме малки народи, но силни.
Народ от сенки сме днес, българите. Индивиди вкопчени в заплатките и трохите. Катъри, блъскащи за апартаментите на децата си...Сякаш може някой нещо да вземем със себе си.
Успокойте се, погледнете палеца си и имайте повече смелост.
Поне, колкото Крикор! -
gudman (Крикор Асланян) - по-скоро защото поповете, които са "работили" така да се каже, с нищо не са могли да помогнат, било е проформа. Само да има, ако български затворник при изповед или нарочна среща се е оплаквал. "като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша". И е останело в народния хумор, а не подигравка. Била съм в историческия национален музей в Ереван, от там научих и кога Армения приема християнството, от кога и азбука имате, моите почитания. Удивителен музей! Не виждам причина за тази неприязън и защо толкова лично приемате всичко.
Анани ме разсмя, а Вие се гневите.
"Тази шунка не е мазна!..." - в една реклама, нашият дядо поп похапва месце по време на пости. Повече усмивки и приятни моменти тука! -
Извинете, 6-ти век е 4000 години преди Христа? А корабче плува ли?....
-
През 6 век пр.н.е. арменците се заселват в царство Урарту (асирийското име на Арарат), което е в упадък. При управлението на Тигран Велики (95-45 г. пр.н.е.) арменската държава достига своя зенит и става една от великите сили в Азия, простирайки се от Каспийско до Средиземно море. През своята дълга история Армения е била в съюз или владение на множество империи: на македонци, римляни, персийци, византийци, монголи, араби, османски турци и руснаци.
-
Нещо сте се объркал. Аз не ви искам прошка. И бъдете сигурен, че съм прочел много, ама мноооого повече "исторически книжлета" от вас. И подобни, с извинение, глупости за "древни народи" е имало байгън. Ако не знаете, Исус пък е говорил на български! Сега ви "надцаках", нали? А, между другото, тоя "хубав ден", дето все ми го пожелавате, свърши. Вечер е, с приближение към нощ. Това го отбелязвам за следващия ви "поздрав". И знаете ли, мисля си, сигурно и арменският поп "е простил" на някого, който никаква прошка не му е искал. Най-вероятно от там произлиза изразът, който ви кара така страстно да страдате....
-
Нямах намерение да Ви отговарям, но последният Ви коментар, заслужава да Ви сложа на мястото което заслужавате. АЗ не се свивам като охлюв, и понеже питате защо публикувам това писание, точно такива като Вас и моето 6025 годишно великолепие ме карат да публикувам този призив, тази молба да не се подигравате на хора които са спасявали вашите деди. Но имайки предвид възрастта Ви и родното Ви място, Ви прощавам. Хубав ден. И един съвет, вместо да пишете глупости, прочетете някое историческо книжле за кои са древните народи. Варете си бозата и не се занимавайте с друго. Не е по силите Ви!
-
Наистина не разбирам защо тогава публикувате своето оплакване. Не е ли мястото сега и тук да ми обясните, да ме убедите с какво точно ви обижда изразът? Вместо това се свивате като охлюв в своето 6025 годишно великолепие подобно на възмутена девойка. Не знам как това помага на арменските попове... ни на българските попове... ни на когото и да било...
-
Няма да коментирам Вашето неразбиране, г-н Анани. Явно не сте разбрали смисъла на моето писание. Хубав ден!
-
А на радио "Ереван" може ли?
-
Не разбирам с какво толкова ви обижда този израз. Ако ще се почувствате по-добре, към собствените си "попове" българинът се обръща с много, много по-голяма ирония. Например: "Калугерине, црън дяволине". А що се отнася до държавата "4000 години преди Христа" - мислех, че само ние си имаме такива измишльотини, явно са международни....
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
