Отдавна бе минало полунощ и болничното отделение, където лежаха пациентите в кома, тънеше в подтискаща тишина. Санитарят, млад мъж на име Симон, току що бе приключил с почистването на коридора и в момента си почиваше на една дървена пейка. Роден в Източна Европа, той бе имигрирал в Америка преди година, защото бе осъзнал, че с учителската си заплата няма да успее да създаде семейство. Животът му бе тежък, но поне можеше да си плаща сметките, което бе много важно за него.
Симон не обичаше нощните смени, въпреки че тогава нямаше много работа. Просто свободното време даваше възможност на самотата да пропълзи в душата му.
След като изми тоалетната, Симон се отправи с бавна крачка към балкона, където смяташе да изпуши една цигара. Докато вадеше запалката си забеляза, че вратата на осма стая е открехната. Недоглеждане от страна на сестрите, вероятно. Той знаеше кой лежи в осма стая, а именно – едно двайсет и няколко годишно момиче, което бе имало нещастието да бъде прегазено от пикап. Симон ...