Отдавна бе минало полунощ и болничното отделение, където лежаха пациентите в кома, тънеше в подтискаща тишина. Санитарят, млад мъж на име Симон, току що бе приключил с почистването на коридора и в момента си почиваше на една дървена пейка. Роден в Източна Европа, той бе имигрирал в Америка преди година, защото бе осъзнал, че с учителската си заплата няма да успее да създаде семейство. Животът му бе тежък, но поне можеше да си плаща сметките, което бе много важно за него.

  Симон не обичаше нощните смени, въпреки че тогава нямаше много работа. Просто свободното време даваше възможност на самотата да пропълзи в душата му.

  След като изми тоалетната, Симон се отправи с бавна крачка към балкона, където смяташе да изпуши една цигара. Докато вадеше запалката си забеляза, че вратата на осма стая е открехната. Недоглеждане от страна на сестрите, вероятно. Той знаеше кой лежи в осма стая, а именно – едно двайсет и няколко годишно момиче, което бе имало нещастието да бъде прегазено от пикап. Симон се поколеба. Силен импулс, зародил се дълбоко в съзнанието му, го караше да надникне в помещението. Беше виждал момичето веднъж, но копнееше да го види пак, факт, който му се струваше доста притеснителен.

  Симон надникна вътре. Тя лежеше неподвижна на леглото, както може да се очаква от пациент в кома. Лицето ù бе бледо, изпито, но въпреки това красиво, челото ù – набраздено от белези. Белият чаршаф, метнат връз бедрата и корема ù, само частично закриваше грозната метална рамка, за чието предназначение Симон нямаше ни най-малка представа. Но подозираше, че част от тези лъскави пръти са вкарани в таза и гърба ù. Преди месец той бе чул един от лекуващите лекари да споменава, че тя е парализирана от кръста надолу вследствие на увреждане на гръбнака.

  - Горката, в кома, и парализирана – промърмори Симон, после се зачуди защо съжалението му е насочено именно към този пациент, а не към някой от десетките други нещастници.

  Симон не можеше да откъсне очи от левия ù крак, който бе вдигнат високо над леглото посредством система от макари и въжета. Белият гипс, който го покриваше от средата на бедрото до глезена, беше чудовищно дебел и може би затова босото ù стъпало приличаше на детско. Той се почеса замислено по врата. Защо им е да харчат пари за скъпа олекотена превръзка, след като пациентката никога повече няма да може да ходи. Да, разбира се. Освен това тя вероятно няма да излезе от комата. Това мъничко стъпало никога повече няма да докосне земята. Безжизнено, то винаги ще е застинало в това положение. Символ на нейната парализирана същност. А след време мускулите ще се съсухрят и свият, и изящните извивки ще изчезнат напълно.

  Вратата на сестринската стая беше затворена, наоколо нямаше жива душа. Симон се шмугна в осма стая и внимателно затвори вратата зад себе си. Жълтеникава лунна светлина къпеше спокойното лице на момичето. Сочните ù устни бяха леко раздалечени, отдолу блещукаха равни бели зъби. Същинска спяща красавица.

  Симон сведе поглед към дланите си, които, за негова изненада, потреперваха. Прословутото му спокойствие като че ли бе излязло в отпуск.

  Той се приближи до таблата на леглото и се вторачи в босото стъпало, стърчащо от гипса. Цялото му внимание бе фокусирано върху него. Той се наведе и подуши късите топчести пръстчета. Приятна миризма на кожа погъделичка ноздрите му. Носът му проследи изящната арка на стъпалото и се задържа над заоблената, розовеещата пета. Виждаше нежния глезен и памучната подплата под ръба на чудовищния гипс, обвиващ прасеца, коляното и долната част на бедрото.

  Сега за него спящото момиче бе просто прелестно стъпало, съществуващо само по себе си, отделно от живото тяло. Не че определението „живо” бе подходящо за тялото ù.

  Устата му се затвори над палеца и започна да го целува и смуче; езикът му танцуваше като луд, а зъбите му дращеха късо подрязания нелакиран нокът. Безжизненото стъпало се люшкаше, но във възбудата си Симон не забелязваше това. Осъзна какво става, чак когато макарите и въжетата заскърцаха като стар матрак. Стреснат, той отстъпи назад, а палецът изскочи като тапа от устата му.

  А момичето си спеше непробудно, неспособно да реагира по никакъв начин на страстната атака.

  Внезапно дълга върволица от мисли нахлу в съзнанието на Симон. Не трябва да върша това. Мога да я нараня, дори да я убия. Толкова е крехка, че и най-лекото помръдване може да е смъртоносно за нея. Но толкова много искам… и това сладко краче… Какво пък! Какво лошо има да извлека полза от нещо толкова безполезно като това нейно парализирано стъпало! Просто трябва да съм по-внимателен. Никакви рискове повече!

  Той взе петата в шепата си и я стисна внимателно, след което се опита да вземе под контрол емоциите си. Но пенисът му вече пулсираше като заешко сърце. Погледът му се стрелна към тънкия чаршаф, метнат върху металното приспособление, обездвижващо таза и долната част на гръбнака ù. Пулсирането ставаше все по-настоятелно.

  Стъпалото беше твърде високо, неудобно високо. Симон огледа помещението. В ъгъла имаше шкафче. Той го премести до леглото, обърна го настрани и се качи отгоре му. Свали ципа на панталоните си и секунда по-късно пулсиращият му пенис се опря върху пръстите на момичето. С внимателни, отмерени тласъци той започна да търка ствола си в тях. Макар и парализирани, пръстите не изглеждаха чак толкова вдървени. Запазили част от своята гъвкавост, те се мърдаха напред–назад в ритъма на тласъците, сякаш откликваха с охота. Симон вече стенеше от удоволствие. Макарите заскърцаха отново, а тежкият гипс се люшкаше все по силно и по-силно. Симон се извърна настрани, засрамен от себе си.

  Момичето изглеждаше по-безпомощно от всякога с този гипсиран крак, клатушкащ се като пиян моряк. Симон стисна здраво въжетата, за да спре люлеенето. Гадеше му се от напрежение, а в главата му се щураха тревожни мисли. Аз съм перверзник! Самотата не е оправдание. Използвах това нещастно, безпомощно момиче за сексуални цели. Тя не заслужава такова отношение. Горкичката. Това, което направих, би могло да се квалифицира като изнасилване, или друго престъпно деяние. Най-малкото ще ме уволнят. Какъв идиот съм само!

  - Сбогом, скъпа моя спяща приятелко, с най-сексапилното стъпало на света. Надявам се, че не съм ти разместил нещо. И дано да оздравееш скоро, най-искрено ти го желая! Може би тогава… И моля те не ми се сърди много. Просто тук съм… като на самотен остров. Сбогом – промълви Симон, после си вдигна ципа, върна шкафчето на мястото му и излезе от осма стая.

  Рано сутринта настана суматоха в осма стая. Двама лекари разговаряха оживено. Лицата им бяха зачервени от вълнение.

  - Не мога да повярвам, че излезе от комата. Вече почти я бях отписал. Освен това успя да си помръдне пръстите на краката. Невероятно!

  - И то повече от месец, след като престанахме да опитваме да активираме периферните нерви.

  - Да, смятах, че шансовете ù за възстановяване клонят към нула.

  - Но очевидно Бог е направил това, което ние не съумяхме да направим.