5 мин за четене
От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селото. Някъде към пет-шестгодишно дете. Живееха с майка си в пълна немотия. Тя работеше и слугуваше по нивите за залък хляб и парче сирене. Но заболя майката и се спомина за една неделя. Ивко от полусирак стана пълен сирак. Плака много когато остана сам, но никой не го прибра у дома си. Обикаля из село гладен и окъсан. Понякога жените му даваха парче хляб, но повечето пъти го пъдеха и той се свиваше като мравка в колибата им. Та стана Ивко само кожа и кости, гладен и жаден. Намериха го вкочанен в корията, кога изкарваха стадата заран. Не трепна ни едно сърце да вземе сирачето в дома си. А той след някоя и друга година щеше да порасте и да им помага в работата. Нямаха милост хората. Грях бяха нап ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse