Пак тук. Пак мирише на цигари и мечти. Пак виждам старите плакати по стените. Пак слушаме Placebo и ядем ментови бонбони. Покривката на леглото е толкова мека... Изобщо - всичките ми сетива са задоволени от обстановката. И той пак е тук.

- О, колко съм объркана! - не съм. Просто се чудя какъв ще е съветът му този път. Винаги дава съвети. (Това, струва ми се, помага повече на него, отколкото на съветваните) Изненадах го. Не, не успях. Какво ужасно усещане - някой те познава толкова добре, че винаги те изненадва, но ти него вече не можеш. Досадна близост.

- Не си.

- Добре, де... Но ако бях?

- Щях да попитам: "Колко объркана?"

- Щях да ти отговоря... "Колкото твоята стая" - усмивка. Едва забележима, а колко променя лицето му...

- Интересна теория... Тогава щях да ти кажа: "Ами, подреди си стаята. Намери една секунда време и се огледай наоколо. Прерови чекмеджетата, изтупай килима и избърши праха от усмивката си... Подреди се."

- Би казал на мен да направя нещо, което ти не правиш!

- Аз... - шах! Не знае какво да каже. Това го ядосва. - Сега не говорим за мен!

- Да намеря секунда... Да, ама днес никой няма време да се оглежда. Никой няма тая твоя скъпоценна секунда... Хората са заети.

- Като нас ли? - пак се усмихва.

- Не. Заети с по-важни неща. Заети с неща, които са важни.

- Кои са важните неща? - любопитството грее в очите му. Очаква да кажа нещо умно.

- Тези, които ти изглеждат глупави и ненужни, но не можеш без тях. Като миенето на зъбите, например. Не би ли се почувствал ужасно да не се измиеш сутрин?

- Бих.

- Та, хората нямат време за почистване на стаите. Освен това, обикновено е нужно не просто почистване, а ремонт. Той отнема повече... секунди. Хората ги нямат и не почистват, нито ремонтират.

- В следствие на което един ден парче мазилка пада на главата на горкия зает човек и той съжалява, че не е намерил тази мъничка секунда, за да оправи тавана.

- И умира?

- В известен смисъл... Зависи какво разбираш като казваш "смърт". Според мен смъртта настъпва тогава, когато вече не си истински жив. Когато не намираш време да си подредиш стаята... ох, увлякох се...

- Значи хората, които са вечно заети не живеят?

- Нещо такова... Ужасното е, че нещата, с които са "заети" никога не са важни... наистина важни.

- Значи има хора, които изобщо никога не живеят?

- Да.

- Карл?

- Да?

- Помогни ми да си изчистя стаята...