3 jun 2024, 23:08  

Острови в душата 

  Prosa » Reseñas, análisis, articúlos de critica
320 5 9
27 мин за четене

      ОСТРОВИ В ДУШАТА

    

      Мария Панайотова е родена в град Ямбол през 1957 г. Пише от десетгодишна. Издала е книгите: „Сърцето на капчука” (1990), „Пастирка на светулки (2005),Цвят на жажда” (2007),Връх за пеперуди”(2009), Небесни елипси” (2010),Взрив от деветата дупка” (2012),Дневникът на един млад беладжия” (2021) и „Острови в душата (2023).

    Авторката е отличена с много национални и международни награди.                Член е на Съюза на българските писатели.

       Мария Панайотова ни поднася романа „Острови в душата” в стихотворна форма, което е изключително трудно.

     Авторката умее да задържи вниманието на читателя върху романа си, в който се срещат много обрати, загадки и изненади, които ще го накарат да го прочете на един дъх, (както направих и аз). Чрез описанието на околната природа авторката показва ситуацията, времето и сезона, в които се развива действието, а чрез диалозите влиза в ролята на всеки герой, за да го изгради, да го допълни и да обясни на читателя как се е случило всичко, и да извлече положителното и нравственото.

            Мария Панайотова умело, интересно и с много емоция е развила историята, като е  създала  прекрасна ситуация на случките в живота: на бракове, на разведени, на влюбени и на други личности, за което се изисква да имаш голямо познание. Лирическите ù герои са живи и запомнящи се.

                В началото на романа авторката ни запознава с Момчил, дъщеря му Поли и кучето им Рики. Те пътуват за Созопол, към града, в който са обичали да бъдат на почивка заедно с Гергана, майката на Полина, с която Момчил се развежда. Постепенно авторката въвежда нови герои, чрез които показва характера на главния си герой Момчил, но и техния характер, като по този начин те допълват и обогатяват палитрата. Изисква се голямо умение (майсторство) да създадеш тази връзка, да сложиш допълнителни хора, чрез които да покажеш на читателя истинската правда, и онова, за което се борят героите ù, като на всеки от тях Мария Панайотова е намерила мястото му и много добре го е съчетала с природата.

             На плажа в Созопол чрез палавника Рики Момчил и Полина се запознават с Роси. Срещите им зачестяват. В момента, когато Момчил започва да се влюбва в Росица, съпругата му пристига в града. Тя вече е осъзнала греха си и  си е дала сметка, че е допуснала голяма грешка, спрямо съпруга си и Полина, и че „ Момчил не заслужаваше измяна. Безупречен човек, съпруг, баща е. Нанесох му непоправима рана. Виновна съм, виновна съм, така е. Излъжеш ли веднъж за нещо дребно, лъжата е лавина и те гони

  - Залъгвах аз Момчил, но се наложи с лъжа да мамя аз дори детето...”.

           Наистина, лъжата е много лошо нещо. Тя е голяма  „лавина и те гони…, и може да те смачка, защото веднъж като излъжеш, се чудиш как пак да го направиш. А когато един човек лъже постоянно, после дори и да каже истината, ти не му вярваш. Защото вече си разбрал колко е променливо решението му.

          Изневярата и лъжите на Гергана разтърсват Момчил и Полина: „Пред всички лъсна тази изневяра и медиите още с нас се хранят.И много трудно преживя детето онази пропаст, сред живота зинала. Затвориха се двамата с баща си, с приятелите спряха да излизат. Така внезапно бурята отнася на щастието бялата му риза.”

           При една такава раздяла децата най-много страдат. Те много бързо виждат лошите отношения между родителите си, това им тегне и се отразява в живота им.

         Авторката е успяла да съживи природата така, че вятърът да отнесе „на щастието бялата му риза.” Метафората така е поднесена от Мария Панайотова, че те хваща за сърцето.

         След като разбира, че Момчил може да се впусне в нова връзка, Гергана си обещава да брани всичко свое. …Напразно ли духът ми се пребори? Ще се помоля Бог да ми помага и пречките да мога да съборя!”   

          Не е лесно да признаеш греха си пред Бог и да се покаеш. Когато го направиш, тогава ти търсиш път за изцеление и се стремиш към вярност, преданост и да не допускаш повече това да се случва. След катастрофата, която е претърпяла с любовника си,  и след двегодишната си раздяла с Момчил, Гергана взема разумно решение, да пребори срама и да се върне при семейството си. Тя дори решава да предприеме пътуване зад океана, където нейни близки ще ù помогнат, да си направи операция на лицето, за да може да върне съпруга си при нея. Но той не желае да бъде под един покрив с човек, който го е лъгал и предал. Закърпиха лицето, но лъжите парят по-страшно и от пламъка в пожара. И раните по мен не се затварят, защото аз ù нямам вече вяра.” Даже дъщеря им Полина е възмутена от дързостта на майка си, че ги е посетила в Созопол, и го споделя на Росица: „Нима не знае, татко, че я мрази? Тя и двама ни с лъжите си подведе.”  Но Росица, след като Лицето бе видяла на Гергана, в душата да надникне бе успяла. И чувстваше – за нея оправдана бе майката, след ада оцеляла”, и тя желае майката и дъщерята да затоплят отношенията си. „Но ти си ѝ едничката утеха, тя с мисълта за теб е оцеляла. При мене болестта и смъртта отнеха детето ми... Едва съм оживяла...”  Съпоставяйки се в същата роля, Росица, която е загубила рожбата си, разбира, че трябва да сдобри Полина с майка ù, да ги събере  и „да бъде мост между семейството им. Това  наистина е благородна мисия, която само едно истинско любещо сърце може да направи; да потуши своите чувства и емоции, и да погребе любовта си за щастието на другите. Влюбването им с Момчил тя отчита за грешка, като му заявява: „Но виждам страшна пречка помежду ни. Не знам какво с Гергана ще решите. Защото имаш рожба, си принуден да ѝ простиш и пак да се сдобрите.Единствено със майка си щастливо детето е.”  

           За нея „връзката им е безумна и похотлива. Поради това в името на разума се отказва от любовта си. По този начин тя духовно се издига над Момчил, но когато взема решение да си тръгне, се разболява. Премества се принудително в квартирата, в която са настанени Момчил и Полина, но след няколко дни престой при тях тя отново взема решение да си тръгне. Автобусът, с който обаче пътува, катастрофира. „На два пъти опита се да бяга и спря я болест, после катастрофа.” В болницата, където е настанена Росица, Момчил и Полина я посещават. Росица вече беше осъзнала, че те са тук с откритите си чувства”.

            В живота се случва да дойде любовта, на нея не можеш да ù заповядваш, и когато има хора с богата духовност, тогава се получава нещо несравнимо, ражда се чудо! Бог събира Момчил и Росица и ги дарява със син, когото кръщават Божидар, и който със себе си донесе на вярата в доброто нова сила”.

 Бащата на Росица, дядо Стамен, дойде да помага, щастлив, че Господ пак му даде внуче.

        Дори след сватбата на Момчил и Росица прие за своя внучка Полина, която „наричаше я като Роси – птичко – и бързо те след срещите им свикнаха един със друг.

          През това време Гергана, майката на Полина, работи зад океана. Започвайки живота си на кредит, тя в малко заведение в района като миячка почна да се вгражда”, което бе собственост на тези братовчеди, поискали да подслонят жената. Тя очакваше, че след една година за път обратен може да се стяга.  А двама журналисти, намерили сензация житейска, за интервю във вестник ù платиха. Тя беше пряма и за всяка грешка призна”… Чрез Фейсбук се поява „Солиден спонсор”, който „трогнат от нейната съдба, но и културен оказа се човекът, емигрирал преди години и дошъл в Чикаго”, ù помага за разходите по операциите, даже „човекът, взел Гергана под крилото си, добър и отговорен се оказа. Дори ù предложи брак. ”

            След като Гергана научава от „доброжелатели, че Момчил и Росица са сключили брак и им се родило дете, тя разбира, че „животът им от щастие белязан е вече! . Поради това се отказва от намерението си да се завърне в България и приема предложението за брак от човека, който бе платил нейната операция. И не го прави, за да накаже Момчил, а защото не искаше да пречи на щастието му, а така също да може и тя да има другар до себе си, да бъде и тя щастлива. Даже подарък изпраща на дъщеря си Полина и на братчето ù Божидар.

         Когато Полина навършва пълнолетие, майка ù я кани да ù отиде на гости зад океана. Колкото и трудно да е това за дъщеря ù, тя приема поканата на майка си.

           Чрез Божията всеотдайна любов, милост, и доброта, умната Полина „представи си, че родната си майка отново с нежни чувства тя прегръща”,  като разбира една от най-важните истини в живота, а именно, че „обичта е само способна тежки рани да лекува и прошка на виновните да дава. Така оставаш жив

   

             

                  Б.а. Романът в стихове „Острови в душата беше представен на 24 април, сряда, от 17,30 часа, в Радославовата къща, гр. Ловеч.

 

 

 

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, мили хора!
    Бог да бди над вас и вашите семейства!
  • Скъпа Латинка,
    Поздравление за отлично написаната рецензия на стихотворния роман "Острови на душата" на нашата Пастирка на светулки. Поздравление разбира се и за авторката на този роман. Не е лесно да се напише подобен обширен текст в стихотворна форма. Ще дам два примера от световната класика. Първият е поемата "Георгики" на Публий Вергилий Марон. Това е едно прекрасно, много полезно, и обстойно, земеделско ръководство в стихотворна форма. Вторият е философският трактат на Тит Лукреций Кар, озаглавен "За природата на нещата". По същество философска поема с невероятна сила и дълбочина на мисълта. Нека има повече подобни опити и в българската литература. Приветствам ги.
  • Чудесен анализ си направила, Лати!
  • С интерес следих публикуваните части на романа тук в сайта! Сега държа в ръцете си и книжката! Знам, че е много ценна за мен...
    Поздрав, Златна, за прекрасния предговор! И на теб Мари, за уникалния роман!
    Прекрасни сте, момичета! 💖
  • Латинче, така приятно ме изненада!💖 Прощавай, че чак сега се включвам и не съм видяла вчера, че си публикувала рецензията си за моя роман! Аз съм човек, свикнал да си поставя разнообразни задачи и сега работя задълбочено върху първата ми детска куклена пиеса. Благодаря ти, че с думите си поощряваш моите творчески търсения!🥰🌹

    Валюшка, и на теб благодаря сърдечно!💖 Както и на Стойчо, който ме е наградил с този цитат от Недялко Йорданов по време на представянето на "Острови в душата" в родния ми град Ямбол!

    Мила Тони, ти си един от най-ревностните мои читатели на романа, който с такова въодушевление прие и втория ми голям стихотворен проект! Благодаря ти за тази искрена съпричасност, всяка твоя дума наливаше "гориво" в мотора на моето вдъхновение, за да продължа напред! Прегръщам те!💖
  • Продължавам.
    Припомних си съдържанието с вълнение. Благодоря ти Златна.
    На Мария пожелавам още много творчески успехи и да издаде другия роман, който е дори още по-вълнуващ.
  • Много хубав анализ, Латинка.
    Творчеството на Мария е много вълнуващо и заслужава признание.
    Въпреки, че съм отскоро тук, в Откровения, аз съм прочела всичките и стихове. Еднакво вълнуващо тя пише в различни жанрове - любовни, философски, граждански и детски стихове. Романът е едно явление в българската поезия, с което не всеки автор би се справил. Никога няма да забравя нетърпението, с което очаквах всяка част и емоциите, които ми носеше. Героите са пълнокръвни, живи пред нас и ни разкриват обстоятелства, с които би могъл да се сблъска всеки един от нас. Тя ги превежда през сложни взаимоотношения, които ни държат в напрежение, доставят ни емоционална наслада и с очакване на щастлива развръзка. Обичам хубавия край, той ме понася на крилете на мечтите и е много нужен, за да вдъхне увереност и надежда в нашия така объркан свят.
  • Добър анализ, Златна.
  • Тъй като Мария Панайотова беше преди това в родния Ямбол и романът в стихове "Острови на душата" беше представен от поета Недялко Йорданов,получих възможност да го прочета.
    Много ми хареса този анализ на романа, който Латинка-Златна трансферира в литературното пространство на "Откровение"!
    Само ще добавя,че Недялко Йорданов каза:"Не съм правил опит в творчеството си да пиша роман в стихове;и това ме накара да го прочета!Съветвам ви да го направите,защото освен поуките от прочита,непременно ще забележите как римуван текст се превръща в лиричен пейзаж,който носи в душата си Мария."
    Поздравления за написаното от теб,Латинка-Златна!
Propuestas
: ??:??