14 jul 2010, 20:17

От моя сън полуреален 

  Prosa » Relatos
743 0 2
4 мин за четене
Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката си за теб, мястото още е топло, но теб те няма. Наистина те няма, наострям слух към съседната стая, за да чуя познатия звук от тропане на прибори и шуртене на вода, но е пълна тишина. Къде си, кой те е пуснал да се измъкнеш от леглото, защо си се надигнал сам без мен. Отново се изтягам кръшно, извивам гръбнак и чакам за някакъв знак отнякъде и от някого и някак си даже за мириса пак на кафенцето. Не се надигам, няма защо, няма смисъл, няма те, липсваш... и оставам в леглото, като продължавам да дремя и отново сънувам...
Сънищата ми са винаги с теб, неотлъчно навсякъде си с мене и не си ги представям в някой ден и в някой час да са други... да са без теб... без твоят образ... без твоя шепот... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??