Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично…
Никола Вапцаров
Думи, думи и отново думи. Празни думи – изхабени до кръв. Подвиг след подвиг… и нищо. Слава няма – умрял идеал. А ти… това ли искаше ти? Безименен, останал някъде там – в миналото, незнайно и ненужно къде. Дори на тебе ти е все едно. Преди те болеше много, но сега вече не усещаш нищо. И мъката по прашната мечта изчезна. Толкова думи… толкова решения – за да бъдеш нищо, а някога искаше история.
Спомняш ли си? Беше мрачен, дъждовен ден – поредният еднообразен и празен ден. Ти отново се опитваше да запълниш пустинната си душа, но не ставаше. Ти се мразеше, мразеше и света, задето е толкова сляп. Мразеше и дъжда. Нищо красиво няма в него – обикновена изливаща се вода, а надеждата за дъга… Къде ти дъга? Я се покаже, я не… а да се надяваш – няма смисъл, ти желаеше по-г ...