Някой знаят какво да правят с живота си ..други не.. На някой им се случват чудеса, на други - не …”А ти вярваш ли?”, си спомням някога ме попита някой.. “Не, не вярвам” - тихичко изрекох …”Защо? Нали ако не вярваш, няма да ти се случат?” - може би да отговори съзнанието ми, но аз си замълчах …. Както много пъти замлъквах за най - различните неща…когато някой те нарани или обиди аз замлъквах .. приемах го по този прост начин и го заключвах някъде дълбоко в мене ….там където никой никога не ще го види, нито пък ще рови, докато не стигне до него…Понякога светът ме отвращаваше …понякога не можех да понесе всичката тази жестокост… с цялата тази еднаквост…с цялата тази болка ..всичкото напрежение …можеше да бъде забравено… да обърна гръб и никога вече да не мисля за него, но не се получаваше ..миналото един фактор който постоянно те измъчва ..”Докога, докога?” - питаше някакъв вътрешен глас… “Помогни си сама” отвръщаше друг. “Забрави го!”...“Не, не мога” - то като, че ли те преследваше и те ...