3 мин за четене
С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя дребна монета. Докато Иван предлагаше на един от офицерите от печивата, Черньо измъкна отнякъде топографска карта. Тя щеше да осигури бягството в неутралните земи на Швейцария. Издебнаха разсейването на пазачите и пробягаха разстоянието, дето железницата режеше земята надлъжно. Товарните вагони се поклащаха през снега. Изпухтяха. Гара. До граничния град се вървеше пеша. А виелицата избутваше с ръце Иван и Черньо. Залюляваха се, препъваха се, падаха. А свободата е като лазенето на лакти... Изморява понякога.
Насреща им се опулиха гранични кучета, които оголиха краката им. Парчета плат се развяха от зъбите им. Някаква врява накара мъжете да затулят уши. Бяха наближили пивница, откъдето едро дома ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse