О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… И тя не може да направи нищо, за да се измъкне от това състояние… Тя усеща как главата и пращи от болка, нещо я стяга в гърдите и тя не може да се измъкне... Сякаш болката се е вкопчила в нея и тя не може да направи нищо, за да се измъкне… Тя не издържа повече и започва да крещи… Разкрещява се с всичката болка, която тежи на сърцето и, но пак не и минава… Не... не може повече… Как да се измъкне… как да избяга от тази тежест, която не и позволява да диша… Млъква за няколко мига, гробна тишина изпълва стаята… Тя се отпуска, затваря очи и се строполява на пода… Лежи неподвижно и диша тежко… След миг всичко започва отново да се повтаря… Сълзите изгарят зачервените и очи, тя се гърчи на пода… И как, как може да избяга от това?