3.07.2008 г., 20:09 ч.
Пак тази болка...
1 мин за четене
О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… И тя не може да направи нищо, за да се измъкне от това състояние… Тя усеща как главата и пращи от болка, нещо я стяга в гърдите и тя не може да се измъкне... Сякаш болката се е вкопчила в нея и тя не може да направи нищо, за да се измъкне… Тя не издържа повече и започва да крещи… Разкрещява се с всичката болка, която тежи на сърцето и, но пак не и минава… Не... не може повече… Как да се измъкне… как да избяга от тази тежест, която не и позволява да диша… Млъква за няколко мига, гробна тишина изпълва стаята… Тя се отпуска, затваря очи и се строполява на пода… Лежи неподвижно и диша тежко… След миг всичко започва отново да се повтаря… Сълзите изгарят зачервените и очи, тя се гърчи на пода… И к ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© ТаФи Всички права запазени
Предложения
-
-
на дядо ми Васил Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше уч...
-
Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли о...
-
- Нашият народ има свой ангел – хранител. С чувство за хумор. Черен хумор... - Не е ли политкоректно...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
