*** Пандора е малка луна от 2154г. , където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***

• Както винаги менюто пак се състои ... като вече стари посетители знаете за какво ще става дума

Заповядайте ,

Стартер _ Син балон заделките за днешните манджи.

      🙂 Лъвът е поканил всички животни на рождения си ден.

      🙂 Вероятно всеки от вас се е пускал по тунелите на аквапарковете, както и е играл на Пинбол машина. Тук ги има същите, но ако сте професионалисти в пинбола ще ви разочаровам – нашите нямат възможността да се накланят, както и не реагират на ритник ... Обаче има добавка – за всеки, който не му харесва има специални копчета, които веднага го връщат в предишната нет страница или .... в реалния свят.

      🙂 Главният готвач пак поглежда в дебелата си книга, приготвя казана за 1500 гладни читатели, ускорява оборотите и с десет ръце вади, помирисва, сипва, бърка старателно, подклажда огъня, с три уши слуша тайните рецепти, които му шептят феите, кацнали на трите му рамена и както винаги стига до заклинанието си: Абра - Ка – ... – Имало едно време в Пандора .. (продължаваме)

---😎---

Розовият балон

      Прозата е трудна работа. Ей тъй, потопен си е в ежедневието, гледаш всичко, и обикновено не виждаш най – важното. Задължително условие е да те посети твоята Муза или съдбата да те удари с тухла по главата така, че да ти светне. Труден момент е самото начало. Щастливците улавят мига на прозрението моментално, за писателите като мен вероятно им трябва още много нещо Както и да е, приемаме, че сме минали етапа на търсене на изюменката за разказа и пристъпваме напред.

      Сложно е когато компилираш различни частички в едно цяло, да поставиш всичко на основата на една желязна логика, а и възникват множество проблеми. Ръцете ти са развързани да пишеш за всякакви щуротии. Нямаш ограничения за това - КЪДЕ, КОГА, КАК, КОИ, ЗАЩО, спокойно можеш да построиш свой собствен свят и да убеждаваш читателите в съществуването му. По въпроса за участващите – избираш си определено количество персонажи, които можеш да тормозиш или възхваляваш, можеш да ги колиш, бесиш, намалявайки бройката, както и да добавяш нови – току що родени, завърнали се от чужбина или да получиш известие за наследство от далечни незнайни роднини. Както и да е, приемаме, че сме минали етапа на построяване на скелета на творбата и преминаваме към обличането й в думи, както споменах нататък всичко зависи от умението ти да наредиш много думи една след друга.

      Вземам си домашното и въдицата за големи риби, опитвам се да извадя стръвта от хладилника и .. оттам жирафът (*) ме гледа невинно като света вода ненапита, на вратата се валят пет празни бирени бутилки и съдинките с мезета пустеят ... очите му – доста премрежени ... седи нещастен и започва да се жалва, че днес лъвът имал рожден ден, всичките му дружки вече били там, а той стоял затворен и подложен на психически тормоз от наличието на пиене и кльопачка. Реших, че е съвсем жирафско на направи такава работа, още повече че сега няма с кого да си играе.

      Та, взех го, така за компания да половуваме в Пандорското море на прозата. А там беше сравнително спокойно – липсваха всякакви животни, само няколко писателя подготвяха такъмите. Някои остреха пачето си перо, други тракаха на допотопни пишещи машини, чиито безкраен лист заедно с току – що напечатаните буквички потъваше в морето. Трети направо хвърляше флашката с произведението си във вълните, като внимателно брояха колко пъти тя ще отскочи от водата. Четвърти директно си бяха включили УПСС-ът си към плуващите водорасли. Тук таме в морето се виждаха писатели – кой плуваше кроул, кой се изхвърляше като делфин, кой се давеше без да разбере – пъстра писателска палитра. Имаше и напреднали – кой с мрежа, кой построил далян ...

      Топвам си палеца на левия крак, после останалите пръстчета – топло, приятно, леки вълнички ми се глезят и ме примамват да се отпусна върху водата. И едва съм преджапал няколко метра и … някакво течение ме примамва и ме дърпа навътре …

… и ме понася по вълничките си нанякъде …

      … отпускам се и осъзнавам, че там е пълен хаос – едно ме дърпа към Синята Лагуна, друго – към острова на Монте Кристо, трето ме влече към пиратската Тортуга, четвърто – към Вила Вилекула, … Монте Карло … Емпайър Стейт … УПСС-ът (*) ми се влачи по дъното и и какви ли не чудесии ме примамват и викат … Седемте Рилски … дива гора и навъсен българин в потури и кама в пояса … самодиви и кръшни девойки с кобилица и китки в косите … Чувствам, че потъвам, потъвам в този приказен свят … всичко е неописуемо реално и живописно … седя на брега на Нева и като Мечтателят от разказа на Тургенев ‚Бели Нощи‘, подръпвайки от лулата си, спасявах красавицата от кръвожадните преследвачи … и … и … и нищо, което можех да запомня …

… когато ЖИРАФЪТ бе сграбчва за косите и ме вади навън.

      Отварям бавно очи – реалността в която се връщам е бледа, ръбеста, мокра … и много по – истинска … докато бях там бях безплътен свидетел – случаен наблюдател … някакво безучастно безплътно нещо … лишено от … от … собственото си аз.

      Ам, какво да ви кажа - жирафът излезе човек. Приятен събеседник. И печен рибар. И още по-печен писател – професионалист. Не си играеше на дребно с въдици – каза ми бегло, че ще построи аквапарк и ... започна. Не след дълго имаше чертеж – плетеница от тръби, като за да не ги обърка в строежа временно беше сложил надписи : за познавачи, за фукльовци, за лаици, за балами, за напреднали, за луди ... имаше и няколко тръби, дето водеха направо надолу, а даже имаше и такива, които накрая нямаха изход.

      Той ми открехна идеята, че тук, на Пандора всичко е възможно ... ама това беше и грешката му.

      Трябваше ми екшън !!! Ама такъв, Дойде ми вдъхновението и ... отстраних водата от морето, хубаво огледах съществуващите жалони и върху тях опънах една супер_фина супер_мембрана супер_еластична суперско_супер_щуращина ... стана като чудесно голф игрище, добавих още дървета, езерце, пясъчни клопки, горичка, добавих и едно скитащо бездомно куче. На места турих и моите жалони, използвах и клопките и финтифлюшките на Стругацки от ‚Пикник край пътя‘ ... стана муци. Върнах избирателно водата на определени места и ... и ....

      Моят колега, жирафът, ме гледаше учудено. Всички присъстващи автори – също. След което той започна да ми обяснява, че обичал да прави разказчетата си по подобие на дюнер – взема палачинка и я пълни с всякакви вкусотии, дава я на читателя и го пуска в тръбите на аквапарка. Аз пък му обясних, че съм фен на баниците – слой върху слой, различна плънка между тях, вложени една в друга идеи, изискващи внимание както при четенето на криминале, след което го пускам в моето пинбол голф игрище ......

Страстите се нажежиха и стигнахме до бой....

---😎---

Десерт     Жената ни гледа как се биеме в детския пясъчник пред блока

и започва да търси майка му за да й дърпа ушите заради липсата на възпитание на отрочето си.

Следва ...

-------------------------------------------------------------------

(*) прочетете предишните епизоди 

И .... да добавя - към оригинала имаше страхотен коментар от  LiaNik (И.К.) ... искрени благодарности 🙂🥰🙂