На Нестор жена му беше пехливанка. Така казваха всички.
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. Те двамата се бяха взели. Той пиеше, и тя пиеше, ама само тя го биеше. Нестор носеше кофите с въглища от мазето, а тя ги хвърляше връз него.
Пехливанска работа.
Веднъж Нестор дойде в нашия апартамент да търси огънче. Баща ми го изгони, но хвърли след него кибрит. Така пламна враждата.
– Ти луд ли си на Нестор да даваш кибрит? – попита го мама. Тя беше кибритлийка.
– Защо? Защо не?
– Той ще подпали цялата кооперация!
– Че тя си гори открай време, тая кооперация – съобщи баща ми и съблече потника си, защото беше още зима, а по това време надуваха парното. – Огънят топли.
Като изрече това, майка ми му изсипа нещо в чинията и замириса лошо. Не се скараха, но оттогава баща ми отиде да живее на д ...