“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и странно място, между железни сейфове. Искаше да блесне с някоя древна мисъл, та да стане ясно кой е. Малко днешни хора употребяват древни мисли – те са мост между старото и новото, а това е достатъчно да покажеш зрялост: времето тече през теб, кабел на вечността си. Преди няколко дни го питаха:
– Защо искате да станете държавен чиновник?
Това беше последният въпрос на устния изпит. На теоретичния изобщо не се яви – писаха го в протокола, беше одобрен, изпревари тридесет и четирима преди него. Служебна победа, дето се вика.
Кофти въпрос обаче. Не го очакваше. Защо не му казаха предварително, нали всичко уж беше уредено? Откъде да знае защо иска да става държавен чиновник? А и дали искаше наисти ...