Тихото равномерно дишане беше единственият нарушител на тишината през тая вечер. Без да броим едва доловимото скърцане на леглото всеки път, когато Яна се обърнеше от една страна на друга, по гръб, по лице и пак отначало. Вече няколко часа не можеше да заспи и знаеше, че това ще бъде поредната й безсънна нощ в леглото на този все по-чужд човек. Безсънна в дразнещия смисъл.
Често се подпираше на лакът и го гледаше, Владо беше най-добрият приятел, който беше имала. Човек с усет за чуждите проблеми, ако и като лекар лекуваше толкова добре хората, колкото нейните бесове, щеше да е незаменим. Но всъщност тя не знаеше колко добър медик е, рядко се интересуваше – неговият живот не беше част от нейния. Но уви, нейният беше част, и то основна, от неговия. Твърдеше, че я познава още от училище, че я е наблюдавал в двора и й се е усмихвал в коридорите. Може, но тя от малка не обръщаше внимание на това кой й се усмихва и кой не. Когато тя искаше усмивка, си я печелеше.
Гледайки го нощем, се дерзаеше и хвърляше мислите си от една крайност в друга. Понякога леко целуваше лицето му, докато спи, а понякога просто го зяпаше с досада и откровена неприязън. Когато биваше наранена и слаба, присъствието му лекуваше, но когато беше силна и арогантна, не искаше да го усеща наблизо дори. Толкова често проклинаше онзи миг, който вкара целия й живот в релси. Две години по-късно тя не спираше да гледа на това като на край на нейния живот и началото на един друг, повече чужд отколкото свой.
Не беше глупава, в никакъв случай. Тя беше отхвърлила още като момиче много от женските черти в характера си, в това число и нуждата да бъде покровителствана от някого. Рано се научи да бъде разсъдлива, да дебне и да предвижда. Това я донесе имунитет от проблемите, които съпътстваха цялото й израстване. Съдбата беше я подхвърлила в семейство, лишило същността си от правила и последователност. Яна беше свидетел на постепенната разруха, завзела дома й бавно, но сигурно. Баща й беше агресивен и мързелив, а майка й – истерична и лабилна. И двамата бяха пристрастени към алкохола. Имаше двама по-големи братя, които през повечето време не знаеше с какво се занимават, а често дори къде се намират с месеци и години. Яна беше капсулирана в това семейство, говореше рядко с родителите си. Проявяваше уважение и търпимост. Нямаше друга майка и друг баща, не знаеше какво друго може да бъде едно семейство. Затова ги приемаше. Но нищо не й пречеше просто да не бъде като тях. И толкова свикна, че през всичките си двадесет и четири години целеше да не бъде като никой друг. Така и не намери кумир в обкръжението или дори във въображението си. За нея имаше само моментна преценка, цел, желание и извода от всички тях, взети като едно цяло. Не познаваше думата колебание, за нея след осмислянето имаше решение и то имаше силата да бъде фактор завинаги.
Затова решила веднъж, че преди две години е направила компромис със себе си, тя не промени мнението си независимо от всички неща, които последваха и запълниха този кратък, но много динамичен период. Тогава тя за първи път се скара жестоко с родителите си и взе решение да напусне дома им. Всъщност дом е силна дума. Беше без никакви спестявания, работеща като продавачка в денонощен магазин и като сервитьорка на повикване в един омърлян бар. Седнала сама в парка за първи път се почувства слаба и неспособна сама да се справи с проблемите си. И тогава звънна на Владо.
Той я издърпа със силата на човек без страхове от мръсния под на нейното съществуване и я вкара в среда, където всичко имаше своето място. Възпитан, спокоен, отчайващо добродушен, ореолът на неговото смирение озаряваше винаги местата, където се намира. На молбата на Яна да остане за няколко дни при него, докато си намери място за живеене, той откликна с нескрита радост. Харесваше я, и двамата го знаеха. За него тя беше най-красивото диво цвете, което може да израсте в блатото на объркания й живот. Бяха се сближили година-две преди тя да напусне родителите си и в този период всеки от тях беше открил някой, който променяше картината му за живота. Яна знаеше, че ако има истински приятел, то това е Владо, а Владо знаеше, че ако има жена, която да го накара да падне в краката й, то това е тя. Два различни пътя и две различни вселени. Но ситуцията в която се намираше Яна промени измеренията изцяло. Излязла от тъжната си и груба среда, тя се чувстваше като диво животно, което опитомяват. Остана при Владо не няколко дни, а вече повече от две години. Имунитета й срещу чужда намеса в живота й отслабна, когато тя попадна в тази нова непозната среда. Постепенно усети, че се уповава на Владо повече отколкото някога беше подозирала, че е способна. Той беше мил и грижовен и въпреки, че тя чувстваше неудобство в неговото държанието, му позволяваше да скъсява близостта ден след ден, докато един ден не го целуна по устните бързо на излизане за работа. Цял ден се чуди защо го е направила, не се чувстваше напълно убедена в силата на този жест. Чувстваше се слаба и я беше яд на себе си. С Владо се засякоха вкъщи чак на другата вечер. Поговориха си известно време и завършиха вечерта в прегръдките на другия.
С времето подтисна несигурността си, просто се остави на моментите, които влюбения Владо й предоставяше. За първи път се сблъска с романтиката, с елегантното държание на един мъж, който цени жената до себе си. Но липсата на плавен преход от едно място към друго й създаваше непреодолим дискомфорт. Владо я правеше дама насила, а тя не можеше така.
Много скоро напусна работа в магазина и в бара и след два-три неуспешни опита на различни места, се установи като офис сътрудник в една сериозна фирма. Разбира се, зад всичко това стоеше новият й любим, който използваше дискретно познанствата си за да й помогне да започне начисто един по-хубав живот, какъвто го виждаше той. Самата Яна бързо влизаше в ритъм със задълженията и изискванията. Като прозорлив и наблюдателен човек се учеше бързо и не предприемаше прибързани действия, с което бързо спечели нужното уважение към себе си. Това ни най-малко не я учудваше, защото през целия си съзнателен живот тя успяваше да спечели респекта на хората около нея. Не точно топлината им, но със сигурност респекта. В подозрителните компании, в които се движеше в тинейджърските си години присъстваха хора с всякакви проблеми в развитието и характера си. Сред близките и познатите й имаше наркомани, агресивни момчета, редовни посетители на възпитателни заведения и процедури. Но никой от тях не беше си позволил явно да се опита да я обиди или унижи. Тя имаше красив, проницателен и остър поглед, който караше другите да го търсят, но не и да му устояват за дълг. Говореше максимално кратко и отсечено, притежаваше плътен и ясен глас. Тези нейни оръжия привлякоха не един и двама хлапаци още в ученическите й години. Тя приемаше с хищна наслада мъжкия интерес, но единични бяха случаите, в които отговаряше с близост. Имаше няколко момчета, на които гледаше с различно око и един от тях определено се отличаваше.
Никола беше високо рошаво момче с изключително бунтарско излъчване и широки рамене, с година по-малък от нея. Кожено яке, прокъсани дънки и нацупена физиономия – вживяваше се като опозиция на всичко и всички и държеше да го възприемат като завършен хулиган. Наричаше момичетата около себе си “мърши” и често раздаваше шамари по малък или голям повод. Яна като че ли не забелязваше тези му глупости, това на което обръщаше внимание тя всеки път, когато го видеше, беше погледа му. Той винаги задържаше очите си в нейните, колкото си поиска, както никой друг не умееше. Това го правеше толкова интересен за нея, че като че ли всичко останало, което по принцип не толерираше в държанието му, оставаше незначителна притурка към характера му. Да, тя го харесваше. И след дълги години бегло познанство съдбата реши да ги събере едно лято на един рок фест. Три дни с този човек я накараха да разбере истинското влечение, което може да изпита една жена. Три дни Яна се вози на мотора му, плуваха нощем в морето, говореха си за музика и за непримиримата ярост към неразбиращия свят и се любиха на всевъзможни места. Две диви деца от поредното объркано поколение, които приемаха декадентския си начин на живот за върховна свобода и в ненавистта и отвращението си към заобикалящото ги намираха страст един към друг. В годините след това Яна имаше откъслечни срещи с Никола. Всички бяха белязани от меланхолия, страст и опиянение. Сливаха се и се разделяха за дълго. Тя никога не изпитваше носталгия към тия срещи, приемаше, че просто следващата предстои, някога и някъде. Никола се промени през годините, но не генерално. Стана по-мъжествен и по-влиятелен, а циничната му грубост от момчешките му години се превърна в тиха заплашителна арогантност. За Яна той беше неконтролируемата мощ на живота и тя очакваше всеки миг момента в който силата му ще я зашемети след което ще се оттегли.
Връзката й с Владо за дълго избута Никола от съзнанието й. Тя в никакъв случай не прегръщаше топло новия си начин на живот, но откровенно отбягваше максимално елементите, които й напомняха тъмните нюанси на миналото й. Успя да се помири с родителите си, но не и да се сближи с тях повече. От време на време се появяваше по-младият от братята й, който подлъган от уравновесения й начин на живот, се надяваше Яна да му помага финансово, без да знае, че самата тя е доста зависима в това отношение от Владо. Младата жена имаше твърде малко близки приятели преди да напусне родителите си и съвместния й живот с Владо ги отдалечи съвсем от нея.
Но Яна знаеше, че рано или късно Никола ще се появи от някъде и самата тя не знаеше какво ще предизвика тази среща. Той винаги се появяваше неочакван, неканен и самоуверен. Звънеше й час-два преди да я има в обятията си.
Никола беше разбрал какво се случва в живота на неговата спорадична тръпка. При първата им среща се държа търпеливо и показа, че приема нещата, такива каквито са. Но в тона му имаше нотка на власт, с нея той я караше подсъзнателно да се чувства така, сякаш й дава разрешение за тази връзка. Като че ли той я държи в ръцете си, но й позволява да опита нещо различно, просто ей така, за да й угоди. Редките им срещи през тези две години преминаваха в този дух, те разговаряха повече отколкото го бяха правили преди. Но когато тези разговори ставаха твърде лични той слагаше каската си и отпрашваше с мотора към своето убежище, неизвестността. С времето Яна усещаше все повече разликата между двамата млади мъже, които бяха белязали живота й. И това по никакъв начин не я караше да се чувства в хармония със себе си. Времето с Владо минаваше в приятни пътувания, посещения на интересни места и събития. Той беше човек с ясни интереси и виждания, но никак не обичаше да ги натрапва, за това искаше мнението на Яна за всичко, което правеха заедно. Тя приемаше това с досада, а след това се укоряваше заради почти глезеното си държание. Упоритостта и целеустремеността на Владо в желанието му да я превърне в дама я дразнеха най-много. Чувстваше това като лична обида, тя винаги се беше гордяла с това, което е като характер и държание и неговото старание за нея беше като отнемане на свободата й да бъде себе си. В редките случаи когато си позволяваше подобни сравнения, тя виждаше Никола – сина на вятъра, който идваше на очукания си мотор и я взимаше в прегръдките си с всичките й позитиви и негативи и й даваш сила да продължи каквато е. В моментите когато започна да усеща носталгия, престана да спи спокойно нощем. Раздираше се от вътрешни спорове за първи път в живота си. Мнението, че е направила жертва с връзката си с Владо не я напускаше от самото начало, но сега това беше винаги в главата й. От друга страна тя му беше благодарна за всичко, което направи той за нея. Владо беше нейният ангел, но нейното сърце търсеше демона. Онзи, който я разтърсваше и я оставяше без дъх. Онзи, който не се интересуваше дали е доволна и спокойна. Онзи, чиито горещи ръце едновременно лекуваха и наказваха.
*
Хоризонтът вече беше започнал да се оцветява бледо виолетово. Яна тихо събра в една раница нещата, който най-много й трябваха. За днес и утре. По-нататък времето щеше да покаже. Доближи се до спокойно спящия Владо, целуна нежно лицето му както беше правила неведнъж в последните нощи и остави бележка на леглото до него. След това тихо се измъкна. Долу пред входната врата я чакаше един очукан мотор.
*
Малко по-късно Владо се събуди и първото, което видя бяха думите “Ти си страхотен. Моля те, не ме търси повече.”
© Ивайло Василев Todos los derechos reservados