ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на сво­ята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, че имаш хубава работа, за­щото и аз бях млада и имах тази хубава работа. Като видиш петното, ще разбереш всичко...
Помисли я за озлобена и огорчена от живота особнячка. Така и не разбра за какво петно намеква. Прекалено доволна беше тогава от себе си, от новото си положение, за да се впусне в разгадаването на неясните думи. Разбра ги след време. Спомни си ги и сега, затова преди да излезе от стаята, се обърна към красивата жена зад бюрото с думите:
- Желая Ви щастие! Тук всичко върви добре, докато видиш петното.
Изгледа я така, както тя някога бе изгледала другата. Усмихна се и тръгна. Токчетата ù звучно отмериха в кънтящия коридор широките ù крачки; Когато всичко свърши, някаква лекота изпъл ...