Отскачам до кварталната пицария, че не бях ходил скоро, а там – детски Рожден ден. Лошо няма, нека се раждат деца, как ще я бъде иначе тази България! Става ми леко патриотично, а на мен, когато ми стане патриотично си поръчвам голяма пица Сицилиана. Край мен купонът тече: детски писъци, музика, аниматор, скучаещи, търсещи компания във вайбър родители – както си е по канон. Сервитьорката е същата, дето миналия път искаше да ме черпи една бира, щото съм изглеждал много позитивен, на което после много се смях, но според мен си беше разгонена. Тогава хем не приех почерпката, хем й оставих по-тлъст бакшиш, което пък е другото обяснение - може би следва психология. Както и да е, пицата идва под шпалир от детски възторг и обуздаващо го родителско благоразумие, аз разгръщам салфетката с приборите и в този момент аниматорката пита децата дали искат да пукат сапунени балончета. Все едно да попиташ дворно куче дали иска пощальон. Аниматорката пуска някаква машинка, която запърпорва тихо и започва ...