Отскачам до кварталната пицария, че не бях ходил скоро, а там – детски Рожден ден. Лошо няма, нека се раждат деца, как ще я бъде иначе тази България! Става ми леко патриотично, а на мен, когато ми стане патриотично си поръчвам голяма пица Сицилиана. Край мен купонът тече: детски писъци, музика, аниматор, скучаещи, търсещи компания във вайбър родители – както си е по канон. Сервитьорката е същата, дето миналия път искаше да ме черпи една бира, щото съм изглеждал много позитивен, на което после много се смях, но според мен си беше разгонена. Тогава хем не приех почерпката, хем й оставих по-тлъст бакшиш, което пък е другото обяснение - може би следва психология. Както и да е, пицата идва под шпалир от детски възторг и обуздаващо го родителско благоразумие, аз разгръщам салфетката с приборите и в този момент аниматорката пита децата дали искат да пукат сапунени балончета. Все едно да попиташ дворно куче дали иска пощальон. Аниматорката пуска някаква машинка, която запърпорва тихо и започва да плюе сапунени балончета с цветовете на дъгата. Те се понасят наоколо и няколко от тях кацат право върху пицата ми. Сигурно в сместа има ваниш, защото бързо изтриват всички петна от чушки и гъби и пицата от Сицилиана се превръща в Маргарита. Да вдигам скандал - не върви, ще разстроя дечицата, а може и някой бой да си изкарам от бащите им. Затова решавам да си го изкарам на сервитьорката, да види, че не съм толкова позитивен. Викам я и я питам да не би към тази пица да върви и котлен камък, да внимавам да не си счупя някой зъб. Тя ме изглежда ледено, изглежда много далеч от разгонена, и с равен глас ми казва, че сарказмът ми, отнесен към радостното събитие на невинните детски душици е неуместен, но ако желая, можела да ми донесе оливерник с калгон. Не пада по гръб и това е! Благодаря й за достойния отговор и начевам пицата. На вкус не е нищо особено, прилича на Маргарита със сапун, но в името на дечицата преглъщам гладно. Дори си въобразявам, че е вкусна. На тръгване, докато пожелавам на скучаещите родители да им е жива и здрава рожденичката, няколко сапунени мехура излитат от устата ми, дечицата с писък се впускат да ги пукат, едно от тях се спъва в машинката за балончета, пада лошо, разплаква се и разваля Рождения ден. Когато нещо е писано да стане, то става! По една или друга причина се оказах виновен за проваления празник, детето плаче дълго, докато не идва линейка, не излиза един чичо доктор и не вади голямата спринцовка. Тогава то млъкна, ама кел-файда – вече бях изял боя от баща му, все едно аз съм поставил тъпата машинка насред пицарията. Поне този път бакшишът, който дадох на бившата разгонена сервитьорка не беше нищо особено, спестеното щеше ми стигне за няколко анкерпласта и йод.
© Илиян Всички права запазени