Пиянска история
На брега на реката съм. Изтегнал съм се грациозно досущ като талпа.
Един услужлив дъб ми хвърля сянката си и от време на време по някое закачливо листо. Май не съм му безразличен. Птичките пеят, тревичките шумят и прочие. Безразлични са ми, дъбът също.
Втренчил съм поглед в отсрещния бряг или по-скоро мижа по посока на отсрещния бряг. Извъртам глава към пътя по който дойдох и хълцам носталгично.
Мъчно ми е за бутилката мастика и за дамаджаната домашна крушовица, която взех назаем от съседа, докато той не гледаше. Най-мъчно ми е за канчето червено вино, на което се насладих пътьом. Ех,…какво канче беше….Трилитрово!
Хълцам - отново носталгично.
В ръката си стискам два ръждясали жетона. Не че в джоба ми не се търкалят няколко монети, но един авер ми подшушна, че лодкаря малко недовижда и мирише лошо. Не, че второто има връзка. Та, едното око на стареца било напълно кьораво, а другото напълно липсвало от орбитата. Получавайки тази информация, аз като дълбоко уважаващ себе с ...