Дали беше цветът на очите ти, в които мога да се взирам безкрайно. Или беше цветът на косата ти, който е като пламъка, горящ в погледа ти. А може би беше гласът ти, който кара всяка част от мен да потъва в безкрайността щом го чуя. Така и не разбрах кое ме плени така силно и безвъзвратно, но знам, че то скоро няма да ме пусне от силната си хватка, в която ме е парализирало. Всеки опит да се отскубна завършва с провал и аз оставам прикована като с окови за теб. А времето спокойно следва своя път, теглейки ме като роб, без нито за миг да ме отдалечи от теб.
Следите, които оставям след себе си избледняват, но скоро отново минавам там където съм ги оставила, връщайки се където не трябва, в измамните ти прегръдки. Прегръдки към които ти сам ме водиш, знаейки че не мога да устоя на изкушението да бъда с теб. Страстта в мен ме води сляпо, а ти просто стоиш с отворени обятия, викайки ме, за да задоволя желанието ти.
За теб всяка нощ, прекарана с мен не е била нищо повече от забавление, а лъжит ...