Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня помагаше с каквото може. По-скоро пречеше с нетърпението си и постоянното говорене. Но бе радост за старите хора да посрещнат внучето си. Вечер сядаха пред телевизора след като са се нахранили. Детето гледаше филм, който следяха бабата и дядото. По време на рекламите, то се обърна към възрастния мъж и попита:
- Дядо! Какво значи да те наранят? По филма казаха.
- Как питаш все неща, които ми е трудно да ти обясня! - каза дядото.
- Например, някой да ми вземе колелото, нали? Това е да ме нарани.
- Не, не е това! - отговори възрастният мъж. - Това е кражба.
- Например, да ме ударят по лицето? - каза детето.
- И това не е. Ще разбереш като пораснеш. Мама и тате не ти ли казват тези неща?
- Те все ми казват, че много питам - каза Михаил.
Филмът продължи. Дядото и бабата гледаха с интерес изсторията, която следяха с месеци. Гледаше и детето. То изчакваше удобен момент да задава въпроси. Погледна към дядо си и каза:
- Дядо, а днес Петя, нали я знаеш, видях я да играе с Любчо. А така хубаво си говорихме и си бяхме казали, че като си дойдем на село ще си бъдем само двамата.
Възрастният мъж се усмихна, но веднага скри усмивката си и придаде сериозен вид.
- Ето, това е нараняване, моето момче! - каза той. - Да си обикнал някого. Да си мислиш за него. Да вярваш, че те обича. А в същото време, той да говори милите думи на друг.Видя ли, как разбра какво значи тази дума? И обикновено, когато човек разбере значението на някоя дума или израз, той трябва да се старае да изпълнява това, което значи тя. И ти не бива да нараняваш. А преди да кажеш нещо или да обещаеш, да помислиш. Дали можеш да го изпълниш. Защото, ако не можеш, значи ще нараниш някого. Обикновено са наранени точно от хората, които са обичали. Ако някой, който не те интересува ти каже лоша дума, ти няма да му обърнеш внимание, нали? Ще те заболи, щом я чуеш от човек, когото обичаш.
Дете, баба и дядо продължиха да гледат филма. Михаил каза:
- Бабо, гладен съм още. Може ли да си намажа една филийка и да сложа отгоре саламче?
- Може! - отговори бабата.
Детето отвори хладилника. Намаза си две филийки. Направи си сандвич. Котката се умилкваше около Михаил. Мяукаше. Момчето тропна с крак. Животното се изплаши и се сви в ъгъла на стаята. Детето се приближи до стола, но докато сядаше сандвичът се изплъзна от ръката му и то едва успя да го задържи. Двете парченца салам паднаха на земята. Котката се приближи до тях и лакомо ги изяде.
- Мълчи сега, нали? - каза дядото. - Нали все питаш. Да ти кажа. Ти не даде на котката саламче. Но, което е било за нея, пак отиде там. Без да искаш, нали?
- Да, дядо! - отговори Михаил.
- Ами, това е с нараняването. Ако си за Петя, та сама ще дойде при теб. Както стана със салам за котката. Сега разбра ли ме?
- Да! - отговори детето.
Когато се отговори по детски чисто, тогава и възрастните разбират. Не се измъчват с много въпроси, на които често няма отговор. Защото всичко, което прави човека щастлив е просто. И се състои в това навреме да си отговаря на въпросите, които го говълнуват.
По детски.

Явор Перфанов
22.11.2022 г.
Г. Оряховица