Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня помагаше с каквото може. По-скоро пречеше с нетърпението си и постоянното говорене. Но бе радост за старите хора да посрещнат внучето си. Вечер сядаха пред телевизора след като са се нахранили. Детето гледаше филм, който следяха бабата и дядото. По време на рекламите, то се обърна към възрастния мъж и попита:
- Дядо! Какво значи да те наранят? По филма казаха.
- Как питаш все неща, които ми е трудно да ти обясня! - каза дядото.
- Например, някой да ми вземе колелото, нали? Това е да ме нарани.
- Не, не е това! - отговори възрастният мъж. - Това е кражба.
- Например, да ме ударят по лицето? - каза детето.
- И това не е. Ще разбереш като пораснеш. Мама и тате не ти ли казват тези неща?
- Те все ...