9 nov 2021, 9:51

По пътя на коприната 

  Prosa
685 0 8
1 мин за четене
Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и двете се впускат е в ефирен нежен танц. Проблясва в мрака мека, нежна, бяла светлина - твоята усмивка. Бавно присядам до теб. С трептящи пръстчета ефирно галя прекрасните крачета и се радвам на наредени като бисерна огърлица сладки пръстчета. Нежно минавам по глезена за да продължа по пътя на коприната. Господи, как обожавам да виждам все по-често проблясващата светлина на усмивката ти. Нежно пързалям длани по бедрата, но не забравям да спирам на енергийните възелчета и като градинар с лек натиск с пръстче (сякаш засаждам семенце на цвете) да отварям пътя на Енергията. В тъмното засияват местенцата, по които са минали моите длани. Обожавам, достигайки до синусоидата на гръбначния ти стълб, да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??