Миг31
191 1286
9.11.2021 г., 9:51 ч.

По пътя на коприната 

  Проза
621 0 8
1 мин за четене

Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и двете се впускат е в ефирен нежен танц. Проблясва в мрака мека, нежна, бяла светлина - твоята усмивка. Бавно присядам до теб. С трептящи пръстчета ефирно галя прекрасните крачета и се радвам на наредени като бисерна огърлица сладки пръстчета. Нежно минавам по глезена за да продължа по пътя на коприната. Господи, как обожавам да виждам все по-често проблясващата светлина на усмивката ти. Нежно пързалям  длани по бедрата, но не забравям да спирам на енергийните възелчета и като градинар с лек натиск с пръстче (сякаш засаждам семенце на цвете) да отварям пътя на Енергията. В тъмното засияват местенцата, по които са минали моите длани. Обожавам, достигайки до синусоидата на гръбначния ти стълб, да вдишам дълбоко и издишвайки бавно  с дъха си  и с пръстчето, изкачвайки се и слизайки да проправям пътя на Енергията. Достигайки вратлето се обръщам и се наслаждавам в тъмнината на заблестелия, буен възходящ поток на Енергията. Поемам дъх и тръгвам по обратния път по хълмовете и низините на прекрасната ти природа. Галейки ускорявам течението на низходящия енергиен поток. След като съм прокарал магистралата на двата потока, нежно и ефирно се заемам с сладките ямки над бузките (там където растат пеперудените крила на ефирното тяло). Очертавам около ямките хоризонталната осмица - знакът на вселенската безкрайност, а ти сладко се извиваш като доволно коте. Сияние си ти покорило мрака.  Те (ефирните ни тела) унесени в лудия си танц, заформят с енергийните си вихри бялото ефирно, енергийно облаче (нашето превозно средство). Защитени в нашето си кълбо се впускаме в дългото и безкрайно, нежно и сластно пътуване из тайнството на Любовта. Господи, колко си хубава, когато сме Любов... Любов! 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дай, Боже, всекиму такава Любов!
  • То "Обичането" от атом парфюм(неин) такива ги сътворява, че после голяма шапка нахлупвам за да не се оправдавам от "нахалството" в очите! Усмих Катя! Благодаря за милият коментар!
  • Тук има поезия в проза и много любов. 💕
  • "Няма нищо по хубаво от лошото време" - ритъма на есеният дъжд е пулсът на необятната ми нежност! Благодаря ви приятели от сърце! Усмиииииииих
  • Фино, чувствено, прекрасно! Браво!
  • Последното изречение казва всичко. Красива еротична картина, поздравления!
  • Ефирността е признак за нежност и деликатност на усещанията, и в крайна сметка за обич. В сдържаността също има енергия, но от друг характер и е алтернативата на необуздаността. Повествованието се "усеща" с всички сетива.
  • Харесах!
Предложения
: ??:??