Той отвори очи и видя само огнените пламъци. По навик вдиша и дробовете му се напълниха с гъст пушек, остра болка го проряза в гърдите. Огледа се и видя, че лежеше на леглото си, но всичко останало бе обвито от мътния дим и нищо не се виждаше. Опита да се изправи, но не можа да помръдне. Цялото му тяло тежеше като натъпкано с олово. Не можеше да придвижи нито един от крайниците си, сякаш това не бе неговото тяло. Отвън се чуха множество гласове, глъчка, препирня. Явно целият квартал се бе събрал в този късен час около горящата къща. Сирените на пожарната, линейките и полицията виеха постоянно. А той просто лежеше неподвижно.
Малко по малко огънят го обграждаше и гореше плътта му. Болката го завладя. Искаше да извика, но и гласът му отказваше да му се подчини. Беше напълно безпомощен. Мислеше си, че спасението би трябвало да дойде скоро иначе ще завари един труп. Все пак той бе единственият човек в къщата и усилията на хората би трябвало да са в негова полза.
След около час и половина о ...