Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
- Донеси сакото си и ще говорим!- каза Лети, която звучеше доста уверено- След като го донесеш, ще разбереш всичко, даваме ти дума!- Рейнс продължаваше да ги гледа недоумяващо, но все пак се качи до стаята си.
- Къде ли е, къде ли е сега?- ровеше упорито в гардероба- Къде съм го сложил? Защо не е тук?- изправи се и застана на едно място- Рейнс, стегни се и мисли- и на следващата секунда вече беше изхвърчал от стаята.
- Робертааа, робертаа- викаше силно той, тя се появи из под стълбището.Да си взимала мои дрехи за пране?
- Разбира се, даже са изпрани- сега след малко ще взема коша.
- И сред тях има сако, може би?
- Даже две, господине- той се плесна по челото- Как може да съм толкова глупав? ...