27 мин за четене
Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръсти през тях... като през арфа... и започвала да свири. Така карала Луната отново да се „изпълни“. Музиката била прекрасна. Цветовете на Дървото били като лунната светлина. Плодовете малки-почти черни на цвят, преди да узреят- опасно силно отровни, но след това придобиват изключителна лечебна сила. Хората го наричали „Лекът на певците“, лек от музиката за душата. Богинята го нарекла „Съдбовна песен“. Сокът от цветовете му е белезникаво-жълт, сокът от плодовете му- винено-червен.
В първата пролетна Луна богинята родила дете. Взела го в прегръдките си и започнала да му говори, започнала да нарича:
- Ще живееш дълго, пред теб ще преминат много човешки животи, много различни съдби. Ще видиш мног ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse