Странна беше тази птица. Кацна на клона на дървото зад тарабите и се сгуши. Не беше много студено, снегът беше накъсан по тревата, тук-там се подаваше изсъхнала трева, а измръзналата земя се кокореше в очакване на пролетта.
Несвоевременно бе това очакване, защото месецът беше януари, птицата – съвсем гладна, а клонът, върху който бе кацнала, се пропука.
Тя издаде тревожен звук и подскочи. Приземи се в двора на едното семейство. Жената видя посещението и каза:
– Тая гарга пак идва при нас. На красива се прави. И какво точно тъси тук?
Мъжът се прозя. Беше обедно време, скучно и гладно.
– Това не е гарга. – Взе си очилата и се вгледа по-добре. – Това не е гарга.
– А какво е? – изкрещя жената. – Ти все я защитаваш! Очите ти изпи тая уруспия, съседката!
Мъжът прибра очилата си в калъфката и отиде до печката. Не е студено, ама по-хубаво е до печката. Зима е все пак. Понякога студът иде повече с вятъра, а не със сезона или с температурата.
– Човек от вятъра повече настива, отколкото от студа. ...