ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – красотата иска жертви и злоба. Понякога повече злоба. И какво си въобразяват всички? Него не харесват, а какво изобщо харесват тогава?
Ще видят те.
То беше началник и затова им заповяда да идват на работа всяка втора и четвърта събота в месеца. После увеличи дозата – всяка събота да се идва на работа без предупреждение. С предупреждение може да се идва и в неделя. Някои изпълняваха тези заповеди, други не. Другите си намериха работа или бяха уволнени. Като цяло всичкото учреждение се влачеше на работа през уикенда и понеже нямаше нищо за вършене, жените плетяха, а мъжете играеха карти.
„Това няма значение – радваше се То. – Нали моето е налице, нали аз победих!”
Всички го ругаеха, то се знае, н ...