ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работил­ниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на наковалня - тиха, ритмична, нежна и приятна като есенното слънце. Здрав мъжага въртеше умело чука и от нажеженото желязо летяха искри. Той сръга въглищата в оджака, мушна охладения метал в огъня и песента секна. Докато чакаше, се замисли. Пред очите му се нижеха отдавнашни спомени. Сякаш виждаше старата, наследена от баща му работилничка, в която хората и маши­ните рядко почиваха - само по няколко часа през нощта. Нямаше по-шумно и по-оживено място в селото. Когато стана тясна, събориха я и построиха в ТКЗС нова. Започна работа с братята си в нея. После в града замина Петър, най-големият брат, пенсионира се и Иван. На своя пост остана само той, най-малкият.
Сепна се от мислите си, грабна клещи ...