Приказка за Господ и Комуниста
Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И както си вървял Господ - хоп, насреща му се задава човек с прякор "Комуниста". Бил се поминал от мъка, след като Партията му се събудила след една страстна и греховна нощ преобразена - "под вънкашност чужда и под име ново, със сърце порасло и за кръст готово".
Комунистът бил честен човек. Не работил нищо друго през целия си 45 годишен живот, освен строителна работа. Строил Светлото комунистическо бъдеще. Не доживял години за пенсия и не видял построена сградата, за която не жалил сили и мечти. Сравнително млад умрял. Бил "женен" за Партията, та затова комунистчета не оставил за наследници. Обикнал гората. Напомняла му за дядото на този цар и за лесовъдските му подвизи из великата Рилска обител, за които баща му му бил разказвал още в детството. В прохладата на тази гора той търсел утеха за опропастените си идеали и мечти. Лицето му излъчвало сива печал. Господ го съжалил и с едва доловим жест го спрял да поприказват.
Комунисте! - рекъл Господ. Рано или късно всеки идва при мен. Едни оставям тук - в гората, за живот вечен. А другите отправям в Пъклото. Сега ти си временно в тази гора. Ще те попитам нещо. От отговора ти зависи дали ще останеш завинаги в нея. Стреснал се Комунистът, но нали от Господ не можеш да избягаш. Измънкал той едва чуто - питай. А Господ му рекъл: Един ваш голям вожд навремето учеше, че религията е опиум за народите. А сега гледам децата и внуците ви напълниха всичките ми църкви. От тях място за вярващите не остана. Що го правите това? Всите тези в наркомани ли сте решили да ги превърнете? Аз такива неща не одобрявам.
Изплашил се Комунистът. Какво да отговори на такъв прям въпрос. Самият той също не бил съгласен с това за църквите, ама станалото станало. Господ чакал отговора. Но изведнъж му хрумнала спасителната мисъл. Хрумнало му да каже самата истина на Господ. Нали Господ само истината обича. Белким вземе, че му прости дързостта.
И рекъл: Господи мой насущний! Събраха се нашите бивши комунисти (тези де - сегашните социалисти) и взеха решение на един таен пленум. А решението беше - децата ни и внуците ни да станат християни. Така един ден ти ще ги приемеш всичките на небето. Е и - попитал Господ. За какво ви е целият този маскарад? Вие нали в мен не вярвахте. И децата и внуците ви няма да повярват. Те само ще се кръщават като християни. Там е работата, я - рекъл Комунистът. Именно това е важното, че в теб не вярват и никога няма да повярват. Но като дойдат на Небето ще се опитат пак да строят Светлото комунистическо бъдеще, защото на Земята не успяха. Пък и гората ти ще изсекат и ще я изнесат за Пъклото. Оттам парици ще вземат. В черни куфарчета ще ги скътат. И на Земята на своите ще ги изпращат.
Стреснал се Господ. Гътнал се и умрял. Та сега избори предстоят - за нов Господ. Но говорят, че комунистите на Небето се готвели да се коалират с него.
Пък какво ще стане нататък - един Господ знае.
И приказката свършва дотук!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хи Хи! Убаво е аресва ми!
Готина приказка разказа Младене!
Само дано повече хора се чатнат що си я разказал...
Поздрави! -
Поздрави и от мен!
-
Мерси, Маги! Рядко, но понякога /за разнообазие/ пиша и такива неща. За да има кой да ги казва. А иначе нашата основна крепост, с теб, си остава поезията.
Сърдечни поздрави и прегръдки от мен: Мисана -
за пръв път те виждам в това амплоа... върна ме
към действителността, и ми стана тъжно..
мисана... -
Мерси, Санвали! Твоите светли ум и душа, винаги предизвикват в мен благородно възхищение!
Сърдечен поздрав и весели празници!: Мисана -
В днешно време почти всеки се мисли и се държи като Господ ( и не визирам само политиците).
Поздрави, Младен.
Спокойни почивни дни! -
Благодаря ти, Росене! Трогнат съм от хубавия ти коментар, който съвсем по същество третира подхванатата от мен тема - темата за комунистите-индианци и техните метаморфози, които могат да вземат живота дори и на Господ, камо ли нашия - на обикновените простосмъртни!
Весел уикенд от мен!: Мисана -
То кандидати за Господ бол-като почнеш от тия дето се разхождат на свобода/няма места в Курило/,други богоизбрани,разни гурута,шамани,шантави учени и другиТЕ си ги знаем.
ДА ИЗБЕРЕМ "ДЪРВЕН ГОСПОД"-и дупе им яко на всичките поред.
Много ми хареса тази полу-фантазия,полу-приказка,МИСАНА!
поздрав-Росен -
Благадяря ти, Елица! Със самия си коментар ти също заемаш една достойна гражданска позиция, за която те поздравявам, а същевременно изричаш и много други истини.
Специален поздрав за теб през океана и малко хубава музика за настроение:
https://www.youtube.com/watch?v=MPvS0g2papI
Твой: Мисана -
В този алегоричен текст са казани много истини, от които боли...
Хубаво е, Мисана, че минаваш и към проза - с ясно изразена гражданска позиция.
Този приказен жанр дава възможност за многопластови внушения.
Интересен, актуален, въздействащ, ще събуди доста размисли.
Поздрави! -
Натам върви работата. Нали сме на борда на "Титаник" /пардон "Татоник"/. Мърдане няма.
А трюмът пропуска вече отвсякъде.
Мерси Анна. Ти винаги ми удряш по едно рамо за творческо насърчаване. Радвам се, че в този сайт има интелектуалец от твоя ранг.
Лека вечер, или може би лека нощ!: Мисана -
Благодаря ти, Камене. За съжаление случаят е повече от действителен и като гледам се пише на гривите на много хора...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Сърдечен поздрав и за двама ви!: Мисана