Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И както си вървял Господ - хоп, насреща му се задава човек с прякор "Комуниста". Бил се поминал от мъка, след като Партията му се събудила след една страстна и греховна нощ преобразена - "под вънкашност чужда и под име ново, със сърце порасло и за кръст готово".
Комунистът бил честен човек. Не работил нищо друго през целия си 45 годишен живот, освен строителна работа. Строил Светлото комунистическо бъдеще. Не доживял години за пенсия и не видял построена сградата, за която не жалил сили и мечти. Сравнително млад умрял. Бил "женен" за Партията, та затова комунистчета не оставил за наследници. Обикнал гората. Напомняла му за дядото на този цар и за лесовъдските му подвизи из великата Рилска обител, ...