ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да поналеят още малко сладост. Оставя ли ги някой, ще ги изкълват до една" - мислеше си стопанинът, като гледаше какво става.
Направи плашило и го закачи на дървото. Сам излизаше често да пази черешите, като прогонваше лакомите птици. Докато една заран откри и стъпки на човек под клоните и забеляза, че по ниското плодовете са брани. Проследи накъде водят стъпките, промъкна се по тях през буренаците й се озова до оградата на съседите. Видя направената пролука в нея, за да се минава. Следите бяха от женски обувки. „На Яна са!" - каза си Васката и лукави пламъчета пробягаха в очите му. От години живееше сам и хубавата съседка изкушаваше погледа и мисълта му. Одумвал се беше не веднаж.
- Я си виж побеле ...