Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до отсрещния парк, където от нейната си пейка да наблюдава как звънливи детски гласчета подскачат по люлките, въргалят се в пясъка, карат се за играчки и търсят подкрепата и одобрението на майките си... Как влюбени двойки докосват погледи и длани и с целувки издигат стена около света си... Усмихваше се и се връщаше мислено в онова щастливо време когато имаше всичко... Имаше младост и здраве, имаше хубост, имаше мечти... Имаше любим човек до себе си...
Точно тук, на тази пейка, преди толкова много години (страхуваше се да ги брои вече) той я целуна за първи път... Беше още ученичка. Черна престилка, бяла якичка, две дълги гарвановочерни плитки и очи не по-малко черни и блестящи от любопитство.. ...