'уникално - Спря ми сърцето и жлъчката ми се спука докато четях... Обаче не ми пука! Твоята творба ме излекува!"
"Получих Поетичен Оргазъм, препускайки из редовете на твоят Шедьовър... Прекланям се пред Таланта ти и целувам Твоето Перо.
ПП
Извинявам се, ако коментарът ми е леко влажен... Надявам се, че ще ме разберете..."
"Нямам думи и не мога и една да напиша, защото умът ми си загуби речника...
Но все пак:
Уникално, Фантастично, Неповторимо, Глобално-Земетръсно, Перфектно, Умопомрачително, Великолепно, Титанично, Епохално, Космическо, Бъдеща Класика...
Дълбоко съжалявам, че не мога да облека емоциите си в думи за да изразя възхищението си от тази, тази, тази... Не, наистина съм без думи..."
"Този текст е Божествено Откровение! В него открих Смисълът, Тайните и всичко останало на живота!
Поклон пред Вас, Автора, който ми отговори очите за Невидимото! Възхищавам се на Творческото Ви Всемогъщество!
Велик сте!!!"
"Пак съм аз... Препрочетох. и пак получих Поетичен Оргазъм... Усещам, че тази творба ще я консумирам по няколко пъти дневно..."
Общо за коментарите:
Ако ви звучи познато, въпреки лекият сарказъм, който си позволих, значи поне в едно нещо съм успял.
Темата за коментарите периодично излиза на дневен ред във всеки сайт, в който има такива, независимо какъв е тематично...
Но тук няма да говоря за такива, в които се разисква примерно, как се плете на една кука, или се дебатира върху правилата при печенето на курабийки, а колкото и да ми се иска, темата не е също така за правилната позиция при гледането на порнофилми...
На масата за дисекции полагам малко свои размишления за коментарите, като явление и допълнение в един сайт за литература.
Принципно полетата под дадена творба са място със свободен достъп, предназначено за изказване на: Мнения, тези, похвали, критики и прочие.
Обективно погледнато, всички те се явяват, като един вид допълнение към съответната творба, като в същото време все пак тя си остава основната "звезда" тук. Но понякога се получава разместване в ролите... Поради различни причини тогава произведението често остава дори съвсем встрани от темата, емоциите, дори сблъсъците, вихрещи се под него...
Тоест, от основен играч, то вече е само светлосенка там, където това е най-малко очаквано - В собствените му коментари...
Явлението е познато, казано на жаргон, като: "Коментарно влакче", "Коментарен чат" и тн.
Не е рядкост и в разговорите там то вече въобще и да не фигурира дори и фиктивно сред темите...
Мнението ми е, че това не е престъпление, дори понякога е и много забавно, но... за такива лаф-моабети все пак има и много по-подходящи места...
А може би греша?
За и против коментарите:
При тази виртуална конкуренция, сайт, без коментари е мъртвороден!
Тук всяко разтакаване по темата ще е само "чесане на езици" и губене на време.
Когато обаче има опция за спирането им, тогава вече е личен избор на даденият автор. Но ако се откаже от тях, дали го прави защото държи читателите му да не се влияят от чуждото мнение, или защото го е страх от всяко такова?
Въпрос, на който може да отговори само конкретният автор. Но едно е, какво ще признае на всеослушание, друго... какво ще запази за себе си...
Явлението фалшив коментар
За съжаление е присъщо на човешката природа да опорочи всяко нещо, независимо идея ли, или откритие е...
Нобел откри динамита и го дари на хората за да облекчи трудът им, а те с него повишиха КПД - то на убийствата в пъти...
Атомът крие силата, както на решаването на част от енергийните нужди, така и тази, която може да унищожи земята...
Електричеството е благо без което не можем вече, но и манна небесна за всички инквизитори...
Мисля, че няма смисъл да продължавам с примерите, нали...
И така - Що е то фалшив коментар и какво е неговото място в цялата схема?
Фалшив коментар е по мое мнение и казано с мои думи този, който не изразява истинското отношение на написалият го. При него други фактори са първостепенни, а самата творба на която бива поставен той оставя в светлосенките.
Причините за написването на такива коментари са много, но аз тук ще дам само няколко примера, които според мен са напълно достатъчни.
Пример първи - Ще му дам кодово название"Търговски".
При него пишещият го използва обикновено силно ароматизирани, помпозно - шикозни изрази, в които не е отразено нищо от произведението (справка - началото на статията ми). Целта им е, чрез "погалване" на егото на другият автор, да се задейства функцията на обратната връзка - Човекът е суетно животно и когато го ласкаят, обикновено се разнежва и автоматично благодари...
В един литературен сайт най-лесният начин за това е, като се върне жеста чрез коментарите - Тоест, получава се ефекта на скачените съдове (в случая, коментари). Фалшивият такъв е причина за ответен, който е не по-малко лустросан и така колелото се върти, а цикълът се затваря...
Пример втори - Тях съм ги кръстил "Провокативни"
За този вид коментари е характерно, че при него е първостепенно отношението коментираш - автор. Дели се основно на два подтипа:
А) Когато двамата са в конфликт - Обикновено тогава провокацията е открито - агресивна, изпълнена с нападки или към самият автор, или към творбата, а често е и комбинация от двете. В този случай тези коментари са предпоставка за грозни и неприятни, да го наречем, сцени, които понякога ескалират и в подобие на виртуална война. Често мнения изказват и други потребители, като това се случва да се изроди дотам, че човек не може да повярва, как хора с претенции за духовна извисеност, могат до такава степен да показват най-деградиралите и отвратителни човешки качества...
За съжаление това съвсем не е рядкост в този тип сайтове...
Б) Когато двете страни са в много близки и приятелски отношения - Тук вече нещата са далеч по-сладки, да не кажа, че често преминават и в сладникавост. При този тип коментари все пак сме длъжни да признаем, че гукането на гълъбчета е далеч по-приятно от воя на вълците... Като цяло обаче фокусът отново остава извън творбата, а нали точно тя е това, което принципно трябва да бъде обсъждано там?
Но и крайни не трябва да бъдем в случая! Все пак тук има нещо красиво - Това е топлото, чисто човешко отношение между хората. А едно от посланията на поезията и прозата е именно това - Да бъдем по човечни!
Пример трети - Ще го кръстя с името "Звезден", просто защото ми харесва как звучи, а това за мен е напълно достатъчно, като довод
При него коментиращият се опитва да "погълне" вниманието на всички, като го съсредоточи върху собствената му личност. Много често тук се наблюдават едни, така да го кажем, "бащински" , съвети от коментиращ, към автор. В тях той говори за произведението, но със снихождение, като от позицията на "експерт" често грубо, но обикновено, добре прикрито, систематично унижава автора и неговото творба с думите си. Съсредоточието е изцяло в студеният нюанс, като се изразява в показването и на най-малката грешка, или слабост на творбата.
Тук не говорим за градивна критика!
Става въпрос за такава, плод най често на грандомания и егоизъм, чрез която критикуващият се стреми не толкова да покаже грешките, а да се изтъкне, като човекът, който ги показва. Ако се замислите, разликата между двете неща е огромна...
*****
"Твоята Поезия е въздухът, който дишам, храната от която се нуждае душата ми, водата, която изми заблудите ми..."
"Не зная с кого да те сравня... Просто имам чувството, че другите трябва да сравнявам с теб!"
"Здрасти... Пак съм аз... Пристрастена съм към Поезията ти... Откакто те чета вече ни мъж, ни вибратор ми трябва..."
Край на първа част!
30.01.2017.
Георги Каменов
Публикацията е продукт на няколкогодишните ми наблюдения на реалността във виртуалното пространство. И веднага искам да уточня нещо много важно! Тази творба не е провокация, нито опит за конфронтация, а още по-малко чрез нея искам да се представя, като един вид светец!
Тя е това, което е - просто мои размишления и изводи до които съм достигнал чрез наблюденията си. Нямам претенции и за това, че написаното е самата последна истина :0)).
Благодаря предварително за разбирането!
С уважение:
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
https://otkrovenia.com/bg/author/sbon/works
И май е изтрил част от произведенията си, защото имам спомен по едно време, че го коментирах.