ПОЕТИЧНО
Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:
- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?
Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.
- Какъв номер?
- Как какъв номер, бе младеж? – Жената беше делова, строга и справедлива като съдилище и също толкова сляпа: диоптрите й бяха тъй много, че очите й приличаха на перископ. – Деловоден номер, какъв друг.
- Нямам втори екземпляр.
- Вие, младите, не сте научени на деловодна култура. От мен да мине – намигна му тя някак, защото иззад дебелото стъкло на очилата удължена мигла запърха като кралска пеперуда. – Ще ти дам номера на едно листче.
Поетът започна да пристъпя от крак на крак, правеше така винаги, когато не знаеше какво да каже, къде да се дене или да се скрие.
- Защо ми е този номер, госпожо? – попита.
Лупите се взряха в него с безпокойство и майчина тревога: „Милият, изглежда ми напълно глупав.”
- Разбирам, че си неопитен и леко странен, но нямам време да те обучавам – мило му каза дел ...