Полет на душата
Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природата отново играе своята рола на декор. В това забързано ежедневие само сградите мълчаливо стоят като зрители, свидетели на хаоса.
В една стая, от онези тихи сгради, времето е спряло и слънчев лъч не влиза. Цялата зимна атмосфера все едно се е скрила там и самотата и тишината изпълват това мъгливо помещение. Стаята е бедна, само с едно легло със сиви завивки, сиви чаршафи и сиви възглавници. И в леглото стои фигура, обгърната в покой. На жена с доста уморено тяло и лице на мъченик. С очи пълни с мрак и примирение. Тези очи за миг се затварят, потъват в някакъв неземен мрак и отново се връщат към уморения живот. Сърцето бие насилствено. Дробовете тежко вдишват застоялия въздух. Чува се само тежкото пръхтене на умората. И очите се затварят.
Изведнъж друга картина се поя ...