ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ми я предвещаваше, а то – дори на ръба на пълното изтощение, като че ли ме поддържаше полужив с едничката цел да се измъчвам. Защо…?
Да се успокоя бе трудно, но от това зависеше животът ми. Бях сторил това, от което винаги се боях – да оставя себе си на произвола на съдбата.
Защо…? Дори не разбрах как се стигна дотук… Не можех да помръдна, студените ми крайници бяха сковани, сетивата изцяло притъпени и бе цяло чудо, че изобщо бях в съзнание. Безпомощността – най-отвратителното чувство, се попиваше във всяка клетка на изтощеното ми тяло. Аз, който отричах късмета и съдбата, бях изгубил контрол.
Единственото ми успокоение бе, че ако не друго, ще оцелея от инат. Въпреки това се страхувах, страх ...