9 мин за четене
Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който те умолява с последни сили за това. Или пък да го излъжеш, че всичко е наред.
Оксана и Кристиан стояха в сумрака и пушеха цигари в три сутринта. Тя се усмихваше, а той сякаш си мислеше, че това е последната цигара, която ще изпуши. Цигарата е голям кеф, доставя ти удоволствие, но винаги оставаш незадоволен накрая.
Тя се изправи, а той стоеше прикован на леглото. Доближи се и се наведе над него, целуна го по челото и една сълза се плъзна от нейната буза по неговата. Той усети топлата сълза и я бутна.
- Нали ми обеща нещо...
- Да, но ми е много мъчно...
- Живота не свършва с мен, нали? - попита многозначително Кристиан, дръпна от цигарата и я пригаси в пепелника до него. - Затова не исках да и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse