19 мин за четене
3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обяснява, нито да я моли за каквото и да било.
Родителите му идваха всеки ден след работа и обикновено Катя ги въвеждаше, но от два дена влизаха сами. Джони не остана глух за въпросите на майка му да не би медицинската сестра да не се грижи повече за него.
– Вече съм добре – отвърна й по-твърдо, отколкото искаше. – Наистина, мамо, нямам нужда от постоянни грижи. Съвсем скоро ще си дойда вкъщи.
– Как така? – попита баща му.
– Така – каза Джони. – Почти съм възстановен. И се чувствам добре.
– Но, миличък… – майка му примига загрижено насреща му. – Докторът каза, че ще мине месец преди да те изпишат, и още поне два, преди да се върнеш към нормален начин на живот.
Последното ядоса Джони.
– Нормален нач ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse