ПОСОКИ
В живота има низ от посоки, по които човек върви, без да е сигурен къде точно ще го отведат, посоки, които са израз на някакво вътрешно търсене, чиято външна форма понякога се изявава в едно обиконвено пътуване…
Обичам пътуванията, но не дългите, а кратките. При дългите винаги има някаква промяна; самото пътуване, което, докато трае, волю-неволю те кара да промениш малко или много ежедневните си навици. При кратките не е така. При тях много рядко нещо се променя. По-скоро тук то допълва, внася нещо ново в стереотипа ти.
Обикновено пътувам съботите, изключая годишната си отпуска и в случаите, когато се събират няколко празнични дни.
Никога не планирам посоките предварително, мисля, че те са заложени някъде в главата ми, просто трябва да изляза и да запаля колата си, стрелката, която сочи маршрута вътре в мен започва равномерно да цъка показвайки ми точно на къде да поема.
Има ситуации, обаче, когато посоките започват хаотично да се преплитат без да се спират на конкретна, а стрел ...