Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита сам.
Не след дълго, намирам се изгубена, впримчена и уловена не във бройката лица,
а в двойката очи, проникващи в моята търсеща разбиране и общуване душа.
Погледът, дълбок, тъмен и тихо нашепващ своите истински, болящи тайни,
стигаше до мен и разкриваше ми малко по малко чудеса и спомени омайни.
И така…
Там, насред тротоара, срещнах една душа, отдавна за мене позната
и случката, нека ви кажа, изобщо не ми се стори прекалено странна, чудата.
…
В дни редки, мимолетни и заветни, с гръм прорязана ни е съдбата,
да срещнем някой познат непознат някъде насред тълпата.
© Елица Чобанова Todos los derechos reservados