Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар. 

Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар. 

Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,

в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита сам.

Не след дълго, намирам се изгубена, впримчена и уловена не във бройката лица, 

а в двойката очи, проникващи в моята търсеща разбиране и общуване душа. 

Погледът, дълбок, тъмен и тихо нашепващ своите истински, болящи тайни, 

стигаше до мен и разкриваше ми малко по малко чудеса и спомени омайни. 

И така… 

Там, насред тротоара, срещнах една душа, отдавна за мене позната

и случката, нека ви кажа, изобщо не ми се стори прекалено странна, чудата.

…

В дни редки, мимолетни и заветни, с гръм прорязана ни е съдбата, 

да срещнем някой познат непознат някъде насред тълпата.