Седни удобно. Кръстосай си краката по турски. Ако поискаш и естествено ако ти е възможно - направи лотос. Но не е задължително. Никак даже. Няма нищо задължително в този момент. В този живот. Всичко е въпрос на гледна точка, желание, намерение, представа. Сега ще ти разкажа нещо като приказка-притча или може би разказ с неочакван край, даже и без край... Може и даже да няма разказ, а само нижене на думи.
В своя малък свят, обвита с нежни, копринено меки пластове любов, лежи една душа. Тя е защитена зад най-непревземаемите стени на майчината утроба от всички проявления на агресивния външен свят. Наслаждава се на лекото люлеене, когато мама ходи, на звънкия й глас, на прелестния й смях. Трепетите в голямото сърце карат мъничкото да бие бурно и щастливо. Краткостта и неповторимостта на тези мигове ще карат очите на душата да потъмняват при спомена в годините далеч напред.
Кой определя правилата? Кой е създал природните закони? Кой казва защо да се живее? Кой казва как да се живее? Спрете, ...