Седни удобно. Кръстосай си краката по турски. Ако поискаш и естествено ако ти е възможно  - направи лотос. Но не е задължително. Никак даже. Няма нищо задължително в този момент. В този живот. Всичко е въпрос на гледна точка, желание, намерение, представа. Сега ще ти разкажа нещо като приказка-притча или може би разказ с неочакван край, даже и без край... Може и даже да няма разказ, а само нижене на думи.

В своя малък свят, обвита с нежни, копринено меки пластове любов, лежи една душа. Тя е защитена зад най-непревземаемите стени на майчината утроба от всички проявления на агресивния външен свят. Наслаждава се на лекото люлеене, когато мама ходи, на звънкия й глас, на прелестния й смях. Трепетите в голямото сърце карат мъничкото да бие бурно и щастливо. Краткостта и неповторимостта на тези мигове ще карат очите на душата да потъмняват при спомена в годините далеч напред.

Кой определя правилата? Кой е създал природните закони? Кой казва защо да се живее? Кой казва как да се живее? Спрете, не искам да изляза, не искам да изоставя това прекрасно местенце, не искам да се разделя с безметежното блаженство, не искам да се раждам!!!!

Само нежният глас на майката, познатата топлина във форма на милувка, леко успокояват душата. Не, не й възвръщат блаженството, само някакси й вдъхват доверие, че все пак не е съвсем сама. Мама е... всичко. Няма никакъв смисъл да се хабят думи, за да се опише какво е тя за мъничката самотна и беззащитна душичка. Мама търпеливо и самоотвержено вървеше с нея през всичките моменти на детството и юношеството. Даде й всичко, което знаеше, можеше, искаше... Разказваше й неспирно и не винаги с думи, за живота. Никога не я нагруби, никога не я предаде. Подкрепяше я и в най-безумните й начинания, дискретно и предпазливо я направляваше. Помагаше с всичките сили на душата и тялото си. И накрая я остави сама.

Тук душата наистина разбра, че е загубила безвъзвратно блаженството... Поне докато не намери друга една душа, която в никакъв случай няма да  го замести. Но ще излъчва подобна топлина, ще кара душата да се чуства защитена, ще й вдъхва същата увереност, ще я подкрепя и обича. Може би някой слънчев ден, а може би мъглив, ще има смях в очите  и песен в сърцето на малката душа. А може би не. Кой определя правилата? Кой предначертава пътя?

Това е в много малко думи една история за една душа. Една от милиардите по земята. Каква е твоята? Дали блаженството ти е свързано с мама, татко или някой друг, дали зелената ти чакра свети нощем от напиращата в нея тъга, или си намерил своята половинка? Всъщност не е важно. Остава въпроса кой определя правилата и защо са те точно така определени?