Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, мимолетна. Но тези пет минути с нея бяха спомен, който дните не можеха да заличат. Тя се страхуваше да не бъде наранена...отново, за нея той бе опасен. Той също си даваше сметка, че рискът да я нарани, както се случва почти винаги с хората, които го допуснат до себе си, особено жените, е огромен. Може би беше по-добре, че тя побърза да си тръгне. Мъжете и жените се срещат в миг на измама, но той прочете искреност в очите й, искреност, на която и той щеше да откликне, ако тя не си беше тръгнала. Този път щеше да е различно, защото тя беше различна. Той не успя да научи името й, помнеше само милите черти и чувството, което тя събуди в него. През кратката им среща, която сега беше спомен за един приятен миг, зад маската на своята увереност Чарли едвам прикриваше неудобството си. Пред него стоеше едно чисто и невинно същество, цвете сред калта, което той с лекота би могъл да откъсне, да нарани цветовете му, ако се докосне до него...

В офиса си Катя стоеше пред компютъра. През изминалите месеци тя често се сещаше за Чарли. Под неговата порочна и дяволита същност тя успя да види нещо добро и мило. Въпреки че бяха толкова различни тя усети, че ги обединява самотата. Катя излезе от офиса и тръгна по улицата. Дъждът беше отмил прашните улици, а слънцето отново печеше. Пролетта бе дошла. Катя стигна до спирката и зачака автобусът. Реши да изпуши една цигара. Странно, Чарли явно й беше повлиял и след мимолетната им среща тя пропуши. Питаше се щом няколко минути с Чарли я накараха да пропуши цигари колко ли порочна би била, ако срещите им бяха повече.

Чарли бе продал колата си и от месец насам се придвижваше с обществения транспорт. Нервно чакаше рейса и ругаеше наум. Най-накрая! Качи се от задната врата и седна на една седалка в средата на автобуса. Заби глава в земята. И както гледаше надолу видя белите маратонки... същите! Чарли вдигна поглед и видя как Катя продупчи билетчето си, обърна се и се настани с гръб към него на по-предна седалка. Топла вълна го полази по гърба, движеше се всякаш паяк се катереше по гръбнакът му. Дали да не слезе на следващата спирка? Чувстваше се неловко. За нещастие облаците пак пребориха и закриха слънцето, започна да вали пороен дъжд. Нито Катя, нито Чарли имаха чадър. "Майната му, ще си сляза на моята си спирка, дано пък спре дотогава...", помисли си Чарли. Той беше тръгнал на интервю за работа. Странно защо го повикаха толкова късно, вече беше осемнадесет часа и малко. Спирките минаваха, а Катя не слизаше. Чарли започна да потропва нервно с крак. Толкова месеци мислеше за това момиче, а сега, когато пак случайно я видя не искаше дори да среща погледът й. Но дали това бе случайност? Два пъти? А ето още нещо, което вече въобще не изглежда да е случайност, а тук пръст има навярно съдбата: И двамата се оказаха дотук, до тази спирка...

Катя слезе от предната врата, а Чарли стратегически се изниза отзад. Дъждът не само не спря, а се усили още повече. Задуха силен вятър и Чарли съжалително наблюдаваше как Катя едвам се бори с него, докато дъждът я мокри. "Това е...онзи път огънчето, този път водата" - помисли си той. Без задни мисли, просто така, Чарли се затича и я хвана за рамото. Тя се изплаши и се обърна. Двамата мълчаха и се гледаха.

- Здравей... - започна той несигурно. - Сигурно не ме помниш.
"О, помня те..." - помисли си тя, но излъга:
- Не. Не те помня, но си ми познат....
- Аз съм Чарли. Видяхме се преди няколко месеца в един бар... ето - каза той и свали якето си. Загърна я с него и остана по тениска.
- Не, ще умреш от студ, няма нужда. - каза тя и понечи да свали якето, но той я хвана за раменете и не й позволи.
- Спокойно. Май сме в една посока. Като се разделим по пътя си ще студуваш, докато си с мен искам да ти е топло. - подхили се той.

През повечето време мълчаха под дъждът. Беше приятно. Чуваха се колите, вятърът, дъждът, разговорите на минувачите, а те всякаш си говореха с погледи, наум.
Вървяха надолу по улицата. Косата на Катя беше мокра от дъжда и всякаш блещукаше, ароматът й стана още по-силен и Чарли го усещаше. Беше приятно.
- Какво работиш, Чарли? - попита тя.
- Ами...
Двамата се усмихнаха.
- Искаш ли да се скрием някъде, докато спре дъждът? Тъкмо ще ти открадна малко време. - попита той.
Катя се замисли. Разумът казваше "не", но сърцето се съгласи.

Седнаха в някакво кафене. Беше уютно и топло. Дъждът се стичаше по прозорците. Чарли й помогна да свали подгизналото яке и й помогна да се настани. После седна, а тя се опитваше да прикрие усмивката си, което я правеше още по-симпатична.
- Спомних си. - престори се тя. - Срещнахме се в онзи бар. - Ти ми услужи със запалка. Знаеш ли, тя остана в мен. Трябва да ти я върна.
- Запази я. За спомен. - отвърна той. Искаше му се да си има нещо от него.
Тя си поръча чай, а той кафе. Сервитьорката му се усмихна докато му сервираше кафето, не спираше да го гледа и Катя се подразни. Но защо? И тя сама се попита същото.
Постояха около половин час. Говореха си. Оказа се, че и двамата обичат да четат, а и да пишат. Катя се изненада. По нищо не приличаше, че споделят еднаква страст. Разговорът беше лек, приятен, открит и откровен. Нещо ги караше да бъдат искрени помежду си.
- Трябва да ти призная, че често се сещах за теб, откакто се срещнахме. - каза той и леко се притесни.
- И аз трябва да ти призная. Излъгах, беше ми неудобно, но веднага се сетих кой си. Аз също си спомнях за теб. Може би ще ти прозвучи налудничаво, но онази вечер написах разказ. Срещата беше интересна.
Чарли зяпна. Случайност, съвпадение... какво беше това. Той също написа разказ за тяхната среща.
- Ще се радвам да го прочета. Интересно.... - каза той умислено.
- Ами... може да ти го покажа, не знам... - каза тя и се притесни. 

Писането е нещо лично, интимно. Можеш да напишеш разказ за някой, който ти е влязъл под кожата, когато си насаме със себе си. И да, ще го напишеш искрено, истински ще се разкриеш, но зад маската на писател, макар и ентусиаст. Но, когато твоя герой стои пред теб е много по-различно. Когато двама души стоят един срещу друг, те никога не могат, при все че силно го желаят, да бъдат съвсем искрени и истински докрай. Хората са такива и това прави писането безсмъртно.

Дъждът спря. Излязоха от кафенето и продължиха надолу по улицата. Колебливото слънце отново се показа. В края на улицата се виждаше линията, която разделя земята от небето. Появи се дъга, като по поръчка. И двамата изпитваха приятно неудобство.
- Какви приятни очи имаш. Красиви са. Едва ли ще ги забравя. Онази вечер не успях да ги видя - беше много тъмно. - каза Чарли.
- Благодаря. - отвърна Катя и се изчерви. - Ти също.
- Не лъжи. Грозни са. Тъмни. - двамата бяха толкова различни. Дори очите им го показваха - нейните светли, чисти като душата й, а неговите - тъмни, тъжни. Тя беше ден, а той нощта.
- Не лъжа. Харесват ми.

Стигнаха до края на улицата.
- Е, Чарли. Аз съм дотук...
Искаше им се да повървят още. Но както в животът пътищата им се срещнаха за малко. Неговия път бе опасен за Катя.
- Значи тук живееш, Катя?
- Да. На четвъртия етаж. Ето там. - чудеше се защо му уточнява такива подробности. Но още по-чудно й стана, когато го покани горе...
Двамата влязоха във входа. Катя повика асансьора и зачакаха. Въжетата скърцаха, докато тромавия асансьор се спускаше по тях. Чарли отвори тежката му врата и Катя влезе. Той я последва. Бяха толкова близо един до друг. Чарли натисна копчето за последния етаж.
- Но... - смути се Катя.

Асансьорът тръгна нагоре. Чарли хвана ръката й и започна да я целува по врата. - ничията земя в женското тяло, границата между разума в главата и страстта в тялото. Целуваше я възбуден и издишаше топъл въздух. Тя ставаше все по-топла, харесваше й и не се съпротиви. Прегърна я и се целунаха. Асансьора спря на последния етаж. Чарли се повдигна на пръсти и дръпна ръчката отгоре, за да го блокира. Продължиха да се натискат. Катя вече беше мокра. Беше късно. Разумът беше победен. Чарли я облада нежно и страстно.