Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, мимолетна. Но тези пет минути с нея бяха спомен, който дните не можеха да заличат. Тя се страхуваше да не бъде наранена...отново, за нея той бе опасен. Той също си даваше сметка, че рискът да я нарани, както се случва почти винаги с хората, които го допуснат до себе си, особено жените, е огромен. Може би беше по-добре, че тя побърза да си тръгне. Мъжете и жените се срещат в миг на измама, но той прочете искреност в очите й, искреност, на която и той щеше да откликне, ако тя не си беше тръгнала. Този път щеше да е различно, защото тя беше различна. Той не успя да научи името й, помнеше само милите черти и чувството, което тя събуди в него. През кратката им среща, която сега беше спомен за един ...