Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сънища, но те толкова много си приличаха. Нощта надничаше в тях. Гонеше или събираше, според случая, призрачните стада на страховете им, но никой страх не бе достатъчно опасен за спящите им умове защото сърцата им биеха едно до друго и едно за друго. През деня се стараеха да не се разделят и задружните им усилия успяваха да нахранят и облекат всички. Ловуваха за да задоволят глада си и се научиха да отглеждат животни и ядливи растения за да е по-лек живота на общността. Опознаха плодните дървета. Някъде по това време успяха да уловят пламъка на паднала мълния и да го занесат в убежищата си. За тях той стана свещено нещо. Кръстиха го огън и го пазеха денонощно да не угасне.
Огънят ги топлеше и п ...